За първи път, откакто дойде на власт в Турция през 2002 г., консервативната ислямистка партия на президента Реджеп Таип Ердоган изгуби пълното си парламентарно мнозинство. Партията на справедливостта и развитието (ПСР) получи едва 40,8 процента. Резултатите от изборите са крайно неприятен провал за Ердоган. Той заложи всичко на една карта, за да постигне целта си – превръщането на Турция в президентска република.

Тези избори бяха вот-референдум „за” и „против” модела „Ердоган”, който концентрираше власт, каза Любомир Кючуков – директор на Института за икономика и международни отношения. – Независимо от безспорните икономически и социални успехи през първите десет години на управлението, моделът „Ердоган” постепенно започна да се изчерпва, а влиянието на президента да ерозира.

Резултатите от парламентарните избори донесоха и изненада. Високият 10-процентов праг за влизане в Меджлиса успя да прескочи четвърта политическа сила – Демократичната партия на народите, създадена през 2012 г. Тя обединява както лявото идейно начало, т.е. социалдемократите, така и редица прокюрдски организации.

Какво следва – нови избори, коалиционно правителство или правителство на малцинството?

Към момента са отворени всички възможности. Противно на предизборната борба, когато всички политически формации заложиха на посланието „анти-Ердоган”, сега коалицията на всички партии срещу ПСР изглежда малко вероятна. Причината е, че две от тях са трудно съвместими – дясната националистическа партия и лявата прокюрдска партия. Въпреки че и трите опозиционни партии към момента отричат възможността някоя от тях да направи коалиция с ПСР, такъв вариант не бива да се изключва. За сега, според мнозина анализатори, вариантът „правителство на малцинството” е по-вероятен.

Запазването на политическата стабилност в Турция е от ключово значение както в международен план, така и в двустранните отношения с България. Не бива да се забравя, че в последните години нашата южна съседка не само завоюва позиции на регионален лидер, а се превърна и в глобален фактор по основни международни въпроси.

До голяма степен тя бе и самостоятелен играч на международното поле, независимо от членството си в НАТО, поставяйки на преден план собствените си интереси, е становището на Любомир Кючуков. – По силата на своето геостратегическо положение, Турция се намира до всички основни горещи точки в света и нейното значение е огромно. Така тя играе активна политическа роля, която е изключително деликатна и рискова, особено що се касае до конфликтите в Сирия и Ирак.

По повод появилата се информация, че Турция изпраща тирове с муниции за сирийските радикални бунтовници, маскирани като хуманитарен превоз, Любомир Кючуков каза:

Действително такава информация периодично се получава. За подобна публикация дори главният редактор на вестник „Джумхуриет” бе обвинен в национално предателство от Ердоган. Позицията на Турция спрямо Сирия е доста сложна. Тя еднозначно се обявява срещу правителството на Башар Асад, подкрепя умерената опозиция и същевременно се появяват информации за снабдяване с оръжие и на „Ислямска държава”. Тук има няколко разреза, които са важни. Етническият касае наличието на огромно кюрдско малцинство в Турция, което правителството се опитва да приобщи, но същевременно е обвинявано, че не подпомага кюрдите в Ирак и Сирия срещу Ислямска държава, за да бъдат разрушени кюрдските военни бази извън Турция. Религиозният е свързан с обстоятелството, че основната религиозна общност в Турция са сунитите, също както и бойците на ИД, което определя риска от преливане на ислямски радикализъм и в самата Турция. Геополитическият е свързан с амбициите на Турция да бъде третият лидер на ислямския свят като представител на т.нар. „светски ислям”, наред с Иран (шиити) и Саудитска Арабия (сунити). Не на последно място, когато говорим за Сирия трябва да имаме предвид бежанците. По официални данни на турския министър на външните работи, на територията на страната към момента има 2,5 млн. бежанци, което налага огромно напрежение върху турското общество.

България е заинтересувана Турция бързо да формира ново правителство и то да провежда ясна и последователна външна политика. Според Любомир Кючуков:

Има много сфери, от които България е заинтересована в отношенията си с Турция. След 2010-а имаше период от няколко години, в който нашите двустранни отношения следваха динамиката и проблематиката по-скоро на турските интереси, включително и през призмата на закриване на Балканската дирекция в Министерството на външните работи. България се оттегли от Балканите като активна външнополитическа позиция. През последните една-две години има известна промяна, но на този етап тя е по-скоро в намаляване на интензивността на контактите, отколкото в актуализация на дневния ред. Имаше и няколко години прекъсване и на основния инструмент за двустранни дипломатически преговори – Комисията по нерешените въпроси, създадена през 2008 г. Сега нейната работа е възстановена и тя работи по-интензивно. Обект на обсъждане са проблемите на тракийските бежанци, българските екзархийски имоти, социалните права, въпроси свързани с енергетиката, със статута на река Резовска, с радиопредавания – един голям кръг от въпроси, с които двете страни са ангажирани да търсят решение. Крупните, актуалните теми на нашите двустранни отношения са енергетика, сигурност, черноморско сътрудничество и не на последно място бежанците, за които стана въпрос. Всяка една от тях е голяма и сериозна и предполага много активно взаимодействие между двете страни.