Все по-голяма част от търсещите закрила бежанци стават жертви на трафика на хора. Уязвимата ситуация, в която се намират, ги правят лесна плячка за каналджиите, обещаващи срещу баснословни суми трансфер в "обетованата земя" Европа. Често първата стъпка на европейска територия бежанците от Близкия изток правят в България, преминавайки незаконно турско-българската граница. А бежанският поток от Африка през Средиземно море отдавна се е превърнал в непреодолимо изпитание за Италия и Гърция. Възможни решения на нарастващия проблем потърси международна конференция в София, организирана от Националната комисия за борба с трафика на хора, Съвета на Европа и Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) с участието на редица неправителствени организации от над 12 страни.

Бежанската вълна от Сирия връхлетя България преди почти три години и завари страната неподготвена. И макар днес ситуацията в приемните центрове значително да се е подобрила, проблемът продължава да е болезнено актуален. ЕС се е съсредоточил върху процедурите по оценка на молбите за предоставяне на бежански статут и върху разпределението на търсещите закрила хора в отделните страни членки. Засега на заден план остава борбата с трафика на тези хора – добре организираните каналджии продължават да трупат милиони от безизходицата на бежанците. "България работи активно както срещу трафика на хора, така и за превенцията на проблема", увери по време на конференцията зам.-министърът на вътрешните работи Цвятко Георгиев.

През последните години България като външна граница за ЕС е изправена пред сериозен натиск от смесени миграционни потоци: лица, отговарящи на критериите за международна закрила от една страна, и икономически емигранти, произхождащи от страни, където няма въоръжен конфликт, но търсещи по-добър живот.

По думите на Роланд Вейл, представител на ВКБООН за България, над половината от емигрантите, които отчаяно се опитват да достигнат до Европа, са бежанци, станали жертви на каналджии.

При отсъствието на законни средства да достигнат до избраната страна, много от тези десетки хиляди използват услугите на трафиканти. Почти 100% от бежанците, които влизат в България, го правят незаконно и голяма част от тях с помощта на контрабандисти – смята Вейл.

Незаконният трафик на хора се е превърнал в доходоносен бизнес. "Като проблем с много измерения той изисква интегрирана многопластова стратегия, обхващаща както страните на произход, така и транзитните държави и крайната дестинация" – допълва Вейл. А д-р Константин Хрушка от Швейцарския съвет по бежанците твърди, че неизменна част от тази стратегия трябва да бъде предоставянето на легална възможност за преминаване на бежанците през граница, включително и в страните от ЕС. Според него въвеждането на бежански квоти не решава проблема, тъй като механичното разпределяне на търсещите закрила хора не отчита личните им съдби и предпочитания.

Имиграционният поток към Европа в момента е нелегален, тъй като бежанците просто нямат друга възможност. Години наред Швейцария предлагаше на нуждаещите се от закрила хора визи, за да могат да пътуват легално и да изчакат решението на съответните органи за предоставяне на статут. С времето тази възможност отпадна и ние смятаме, че въвеждането й отново ще предпази бежанците от предприемането на опасно за живота и здравето им пътуване, често организирано от нелегални трафиканти – смята д-р Хрушка.