„Гордея се с КТБ, която не успя да зарази останалата система”, заяви многозначително управителят на БНБ Иван Искров, когато най-после подаде оставка. Но дали наистина свръхликвидната банкова система у нас е повод за гордост? Въпросът е риторичен, а провелото се на 25 юни протестно шествие на сдружение „Защита на правата на кредитополучателите“ най-малкото показва, че има и друга гледна точка.
Целта на шествието, според организаторите,eда привлече вниманието на управляващите към т.нар. франкова задлъжнялост. Касае се за кредити в швейцарски франкове. С поевтиняването на еврото и съответно – лева спрямо швейцарския франк, вноските, по тях се увеличиха. Според адвокат Веска Волева, известна с редица дела срещу банките у нас, кредитите в швейцарски франкове на практика са финансови лупинги, с които банките се защитават срещу колебанията на еврото на международните пазари. Заемите не са изтеглени реално в швейцарски франкове, а най-често в лева. Клиентите пък са били подведени от първоначално по-ниските лихви и тъй като не познават механизмите на финансовите пазари, сега понасят курсовата разлика. В Унгария, при подобна ситуация, са приложени предписанията на Директива 93 на ЕК, която предвижда защита на кредитополучателите, защото са по-слабата страна, коментира още Волева. У нас обаче липсва чуваемост, както и политическа воля от страна на няколко правителства за решение на проблема.
А зад отчитаната като успехбанковата стабилност стои не икономическият просперитет в страната, а изкривеното законодателство, което допуска неравноправно третиране на кредитополучателите. Става въпрос за критикувания член 417 от ГПК, който създава привилегировано положение на кредитните институции, като им позволява без съд да си извадят изпълнителен лист срещу длъжника и да продадат имуществото му:
Ако има съд ще се поиска методиката, по която се прави лихвата, какви компоненти включва. Защо например пазарните условия да важат в полза на банката и тя да може да се позове на тях при вдигане на лихвата, а да неважат за кредитополучателя и лихвата му да не се намалява при спада на индексите. Кредитополучателят е един нещастен обект на банките, когото те източват.
Както каза вчера управителят на БНБ в оставка – гръцката криза няма нищо общо с нас. Но в тези базови лихвени проценти, които определят банките, вътре включват риска на държавата Гърция (под формата на гръцки дългови книжа). И този риск го плащаме ние.
От БНБ изрично коментираха, че „гръцките банки и клонове не поддържат експозиции към майките или лица (дружества) от групата, както и нямат пласменти към други финансови институции с гръцко акционерно участие“. А това на практика означава, че според регулатора, у нас банките не включват гръцки риск в лихвите, които начисляват.
Друг проблем според Волева, е че директорите на кредитни институции нямат забрана да извършват търговска дейност. Според адвокатката, много директори на български банки управляват и още няколко фирми, които изкупуват на безценица обявените за публична продан имоти на длъжниците.
На тях се прехвърлят дълговете, те гонят хората, те ги тормозят – коментира още Волева. – Къде е статистиката? На подобни фирми седмично се прехвърлят по 100 млн. лева. Всички банки имат търговски дружества, на които прехвърлят, каквото им изнася. Така се замъглява цялата картина на случващото се в банката, а на обществото се поднася фризирана информация…
Въпреки амбициозната законодателна програма на кабинета, Законът за лобизма, Законът за ипотечните кредити и Законът за фалитите на частните лица засега са на заден план.
Столичният кмет Васил Терзиев се срещна с представители на СДВР, за да получи уверение, че ще бъде осигурен общественият ред на 11 ноември, когато се открива 51-вото Народно събрание. В понеделник в столицата близо до сградите на властта ще се..
Малцина протестиращи и един-единствен плакат “Позор” пред Народния театър “Иван Вазов” белязаха третото представяне на спектакъла “Оръжията и човекът” с режисьор Джон Малкович по текст на Бърнард Шоу. Протест и контрапротест пред Народния театър..
Жителите и гостите на село Колена, община Стара Загора, се събират на Празник на младото вино. За първи път събитието е отбелязано през 2017 г., а няколко години по-късно местният учител и винопроизводител Мартин Славов дава името на празника...
На 8 ноември в „България днес“ слушайте п роф. Христо Пимпирев за 33-ата българска полярна експедиция, актуална информация от..
Сценаристите, писателите и драматурзите от Българската асоциация на филмовите, телевизионни и радио сценаристи осъдиха агресията към зрители,..
Град Елена, област Велико Търново, посреща хиляди гости за Празника на еленския бут. Майсторите балканджии ще демонстрират в съботния и неделния ден..