Резултатите от проведения в Гърция референдум са вече известни. Еуфоричните демонстрации на победителите, които заляха Гърция в нощта след референдума, вече отминаха и настъпи време за размисъл, а всеки размисъл за гръцкото „не” на кредиторите, поражда в Европа и региона повече неизвестни, отколкото известни. Тепърва предстои да видим ще продължат ли и на каква основа преговорите на Атина с кредиторите, ще остане ли Гърция в еврозоната и как зоната ще се справи със станалото.
Независимо от възможните отговори, изглежда поне в средносрочна перспектива Гърция ще преживее много труден период, а труден период в една от страните членки на ЕС предполага трудности и за останалите. Още часове след референдума например котировките на еврото паднаха с 1,5%, което автоматично означава обезценяване и на прикрепения към него български лев. До кога ще продължи този процес и до къде ще стигне?
Гърция е една от водещите държави в Югоизточна Европа и труден период в нея вещае трудности и за останалите държави в региона. С особена сила това важи за онези от тях, които не членуват в ЕС и за които Гърция би трябвало да е нещо като „пътеводна звезда” в евроинтеграцията.
Възникващите проблеми обаче са не само икономически, а и политически. Как станалото в Гърция ще се отрази на идеите за разширяване на еврозоната. Особено актуален този въпрос е за България, чието правителство само преди дни създаде координационен комитет за подготовка на присъединяването? Няма ли победата на Сириза да засили позициите на нейни почитатели в Европа и региона? Смазващата победа на референдума в Гърция е прецедент, който може да се окаже изкушителен и в други държави. Партии с претенции за близост с идеите на Сириза има и в България, а някои експерти дори нарекоха явлението Сириза „вирус”, който вече проличава в българската политика около призивите за неизпълнение на задължения в енергетиката и във финансовия сектор. Не на последно място, няма ли високата ангажираност на ЕС с проблемите с Гърция да отклони вниманието и енергията на съюза от решаването на насъщни проблеми на останалите страни членки, за каквато опасност официални български представители вече алармираха?
В първото телевизионно изявление след референдума Алексис Ципрас заяви, че иска преговорите с кредиторите да се подновят веднага и на масата да има предложение за опрощаване на дълг. Явиха се и първи потвърждения на прогнозите за правителствени промени в Атина. Оставка подаде финансовият министър Янис Варуфакис, а това е признак за сериозни промени в преговорните позиции на Гърция. Ситуацията е изключително сериозна и предполага заемане на ангажирани държавнически позиции по въпросите, които диктува. В случая на България такава ангажираност е неизбежна най-малкото поради факта, че в по-голямата си част кредиторите на Гърция са и нейни кредитори. Същевременно, позициите на София трябва да са координирани и с тези на ЕС. Тежките разговори по темата започват след часове, на високо и най-високо равнище, и вероятно ще доминират не само следващите дни, но и седмици.
Легендите на експерименталната музика и неконвенционалния джаз Франк Гратковски (Германия) и Казухиса Учихаши (Япония) откриват в София, на 23 януари, Sofia Free Jazz - новата серия на радиофестивала "Аларма Пънк Джаз" на БНР, в сътрудничество с..
Историческо и празнично е настроението в Старата къща в края на месец януари. На 25 януари БНР официално ще отбележи своя 90-годишен юбилей с връчването на наградите за радиожурналистика "Сирак Скитник" и концерт същия ден с участието на всички музикални..
В четвъртък , 23 януари, сутринта в низините, котловините и протежението на река Дунав ще има мъгла и намалена видимост с ниска облачност. Около обяд видимостта ще се подобри, облачността ще се разкъсва и намалява и ще последва предимно..
На 25 януари тази година Българското националното радио ще отбележи своя 90-годишен юбилей. Празникът на Старата къща ще бъде съпроводен от различни..
Докато зимата сковава природата, скрити в убежищата си, защитени от студа и заплахите навън, костенурките спят зимния си сън. Но какво се случва с тях..
Пред Петото издание на Софийския икономически форум президентът Румен Радев заяви, че през 2024 г. демокрациите се възползваха от политическите и..