Мед, добит от уханни планински билки, чисто мляко от расли сред природата животни, сладко от ароматни горски плодове – и всичко това в делничен ден, насред големия град. За втора година фермери, работещи по българо-швейцарския проект „Балкана и хората”, изложиха на открито в двора на Министерството на земеделието в София своите биопродукти.

България може да върви по „по-вкусен път”, убеден е популярният готвач Ути Бъчваров, който сготви гиганстки горски „зелен” кебап сред павилиончетата на биопроизводителите. Той сподели и рецептата:

Имаме 100 кг хубаво българско телешко месо, 100 връзки пресен лук и 100 връзки пресен магданоз. Взел съм и няколко килограма истинска пасбищна мащерка, защото с нея става много вкусно. И понеже обикалям България с моите големи тигани и казани, се убедих в едно – че всеки край си има своите малки тънкости. От Родопите научих, че когато едно ястие е вкусно, вътре задължително е сложено масло. Родопчани казват: „Тури му и масълце, ще стане”. Така че на този кебап съм сложил и малко масло и категорично е много вкусно.

Малцина са градските чеда, които познават или все още помнят истинското кисело мляко. Оказва се, че вкусът на автентичния продукт може да се превърне в пречка.

Магазините все още са предпазливи с нашия продукт, защото и самите хора са отвикнали от истинския натурален вкус, казва фермерът Христо Василев от врачанското село Нефела. Те са свикнали със сухите млека, които стоят по три месеца в хладилника и не създават никакви проблеми. А нашето трае само десет дни.

Младият фермер разказва, че се сблъсква с редица трудности в производството, преработването и продажбата на кравето кисело мляко. По думите му най-големият проблем е свързан с прекупвачите, които вземат млякото едва за 35 ст. при себестойност 80 ст. Освен това животновъдите са „закотвени” в своя район – държавата им позволява да продават продуктите си само в още една съседна област. Така за Христо Василев се оказват недостъпни най-големите пазари като София, Пловдив, морските градове. Това важи и за Европа, която все повече се интересува от биохрани.

Мая Ангелова, която е открила малък цех за сладка от горски плодове в чипровското село Превала, също страда от ограниченията и пласира продукцията си предимно на фермерски пазари и в малки магазинчета. Абсурд е да пробием в големите вериги – убедена е тя.

И макар че биопродуктите се отличават с безспорно качество и влияят отлично върху здравето, те все още не присъстват редовно на трапезата, защото са по-скъпи.

Биологичният пчелен мед е по-скъп, защото добивите са малко по-ниски, обяснява производителят от Калофер Цвятко Начев, чиито 200 кошера са разположени в полите на Стара планина. Имаме специфични изисквания и не обработваме пчелите с химикали, а с естествени продукти като лавандулово и ментово масло.

Възможно ли е градският човек да придобие бионавици по отношение на храната? Според Ути Бъчваров в градовете все повече се появяват малки млекарници и магазинчета с продукти от село, но, за съжаление, не винаги те са искрени в това, което предлагат:

Споделям с всички, които правят такъв малък бизнес, че много лесно се губят сърцето и доверието на клиента. Затова нека да държат на себе си и да продават и колекционират за своите магазини истински продукти. Толкова е хубаво, когато виждаме в чужбина някое малко магазинче само с пет продукта, но те наистина са истински. Може би това е големият урок, който все още трябва да научим – защото вече има хора, произвеждащи такива продукти, и на тях трябва да им се помогне с пазар. И именно честността на хората, които продават тези продукти, е най-важното.