ЕС е на път да стане по-малко толерантен към страни членки, които протакат и не предприемат реформи. Подобно послание се съдържа в изявлението на председателя на Европейския парламент Мартин Шулц пред германското списание „Щерн“, цитирано от БТА. Той твърди, че има нужда от институции, които да решават проблемите на международната търговия, климата, имиграцията, данъчните измами и паричната политика.
Според икономиста и дипломата Илиян Василев, изказването на Шулц поставя на дневен ред един дълго отлаган въпрос:
За стратегическата визия – какво трябва да представлява ЕС, тъй като очевидно при разликата в равнищата на икономическа и политическа интеграция, Съюзът не може да продължава в същия формат. Гръцката криза просто беше катализатор на процесите”, коментира той.
Подобно на Гърция и България дълго отлага изпълнението на поетите ангажименти за реформи. Най-належащи са промените в съдебната система. И ако кредиторите на Гърция загубиха доверие във волята и намеренията на правителството да обслужва дълга, то в България, гражданите са загубили доверие към политическите елити. Може ли да се разчита на добрата воля на управляващите, или е необходим и натиск отвън, за да се проведе съдебната реформа? Василев е категоричен:
Съдебна реформа ще има. Никой не предлага алтернатива. Това, което сега се счита за противопоставяне - защото откритото противопоставяне не може да получи симпатия - е опит на хората, които не виждат своя интерес в промяна на статуквото, да обединят позиции и да договорят специално третиране или ограничаване на щетите.
Една от сферите, в която корупцията е особено видима, е работата с европейските програми. България търпя различни санкции – временно спиране на фондовете, глоби. Освен дисциплина, обаче, често липсва и стратегия. Като че ли стремежът е просто да се усвоят отпуснатите средства, затова ефектът върху икономиката ни не е оптимален. Въпреки това Василев е на мнение, че евросредствата оздравяват инвестиционния климат:
Еврофондовете са с малък обем, в рамките на 6-7 процента от БВП. Но особено, когато влизат в инфраструктура, ни помагат да оздравим инвестиционния климат и средата в България, защото са наблюдавани от Европа.
Наивна е идеята, че може да има специално третиране на еврофондовете и там да сме дисциплинирани и да спазваме стандарти на проектно управление, а по отношение на бюджетното и общинско финансиране, да прилагаме други методи. Всъщност, България не се е развивала лошо през последните 25 години. БВП се е увеличил в пъти, но от това развитие ние не раждаме благосъстояние.
След кризата в Гърция, Европа няма ли да си повиши изискванията и критериите си за членство в еврозоната?
ЕС и еврозоната след гръцката криза няма да са същите – коментира Василев. Вече не е проблем дали някой ще ни приеме, или няма да ни приеме. Въпросът е, че няма смисъл да влизаме в еврозона, която няма ясна перспектива въз основа на действително по-строги рамки и правила.
Разговорът е много по-същностен от това, дали да участваме в еврозоната на принципа на Олимпийските игри. Ние трябва да си зададем някои въпроси: Ако влизаме в еврозоната – защо го правим? Какви са рисковете и ползите? И какви други икономически политики трябва да провеждаме, за да си облекчим състоянието? Еврозоната не е самоцел, а средство.
Най-разпространените в България имена през 2024 година са били Георги (140 818) и Мария (100 651). След тях се нареждат Иван и Иванка, а после - Димитър и Елена, показват данните на НСИ. При новородените през изминалата година най-популярно за..
В първия ни брой за 2025 г. слушайте: Новогодишно наричане от Бесарабия – за обичая „Поле-поле“ разказва етнографът Галина Манолова; За предизвикателството да издаваш български вестник зад граница и посланията, които той отправя –..
През 2024 година българите активно използвахме търсачката Google, за да се информираме по теми, отразяващи случващото се по света и у нас. Спортистите ни отново доказаха, че умеят да вдъхновяват и да предизвикват национална гордост. Затова спортът..
Всеки ден да се мисли за мира и посланията, които изпращат политиците, призовава журналистката Цветана Паскалева, която от 30 години живее в Армения...
На Йордановден в "България днес" говорим за пречистването чрез водата, за символите на вярата и отмитите грехове, които подготвят душата за единението с..
Платформата за грамотност и правопис "Как се пише" за четвърта поредна година търси думата, която да опише максимално изминалите 365 дни на 2024 г...