Кризата с нелегалните емигранти от Близкия Изток и Африка доведе до още една разделителна линия между държавите-членки на ЕС и постави на изпитание някои от общоприетите основни ценности на Съюза. В края на юни, по време на срещата на европейските лидери в Брюксел, е имало разгорещени спорове за схемата за разселване на бежанци, предложена от ЕК. След продължилото 7 часа заседание, председателят на Европейския съвет Доналд Туск е заявил, че страните-членки ще приемат около 60 хил. бежанци. Унгария и България, като засегнати от силен миграционен наплив, ще бъдат третирани като специфичен случай, когато дойде време за определяне броя на приеманите бежанци. Месец след това, Съветът на ЕС по правосъдие и вътрешни работи е решил, че нашата страна ще приеме около 500 бежанци по схемата за разселване на емигранти, намиращи се в Италия и Гърция. Това е с 33% по-нисък от общия брой на тези, които трябва да приемем, и по релокацията, и по презаселването. Великобритания, Ирландия и Дания имат право да не участват в схемите за разселване. Въпреки това, някои от тях, ще приемат мигранти, пристигнали в държави извън ЕС, други – ще участват в разселването на пристигналите в Италия и Гърция. Унгария е единствената държава в ЕС, която няма да приеме нито един чужденец от двете схеми. Австрия е единствената, която, въпреки че не разполага с право на отстъпки, няма да приеме нито един чужденец, пристигнал в Италия и Гърция, а ще подслони 1900 души, заселили се временно извън ЕС.
Последният бежански доклад на Амнести интернешънъл показа, че въпреки растящите бюджети за помощ за развитие, близо 50 милиона души са превърнати в бежанци – каза социологът Евелина Славкова. – Разбира се, това не са само райони, свързани с военни конфликти в Близкия Изток, но и в Африка, където начинът на живот е изключително труден. Съвместно с тази бежанска вълна, която наблюдаваме в рамките на ЕС, има и вълна на икономически емигранти. Те търсят по-добър начин на живот, който може да им бъде осигурен в Европа. Това е проблем, който ще покаже разделение не само в държавите-членки на ЕС, но и в световен мащаб.
Не трябва да се учудваме, че все повече държави в Европа започнаха да издигат огради, стени и заграждения.
Този процес започна първо в Испания, която се опита да спре бежанския поток от Африка със ограда – уточни Евелина Славкова. – Подобни заграждения имаме и на гръцко-турската и българо-турската граници. През изминалия месец се разрази широка дискусия, свързана с решението Унгария да строи стена на границата си със Сърбия. Така реагират обществата, които се чувстват застрашени. Когато липсва единна стратегия за решаването на такъв сериозен проблем в световен мащаб, какъвто е миграционните вълни, виждаме, че всяка държава решава на национално ниво как да реагира. Това ще бъде един разлом между държавите-членки на ЕС, който ще отбележим в следващия политически сезон. Ако проблемите на ЕС с Гърция и Великобритания не могат да внесат сериозно разцепление в Съюза, то миграцията може да завърши този процес.
Ако се върнем към отминалия политически сезон, в Брюксел се изхарчи много енергия и емоции в спорове за задължителните квоти. Вече се пледира за преосмисляне на „Дъблинската конвенция” (по силата на която страните връщат бежанците в онази държава, в която са влезли за пръв път на територията на ЕС). Ако тя не бъде променена, периферните държави като Гърция, България, Италия, Испания трудно биха се справили с миграционните вълни. Болшинството от бежанците, които нашата страна поема, са се запътили към други европейски държави. За разлика от Италия, която ги приема без да ги регистрира и после ги пропуска на север, България сериозно изпълнява ролята си на пазач на европейските граници. Според Евелина Славкова, в дискусията за бежанците и миграцията в ЕС изпъква един основен принцип, които ще бъде водещ и в последващите решения на ЕС: само не в моята къща!
Представата, която се създава, че бежанците са заплаха за работните места и за живота на хората, значително повишава градуса на напрежение и не без основание. А това ще доведе до задълбочаване на процеси в страните-членки да се създават и набират скорост националистически партии. Все по-видно ще става, че е оксиморон защитата на границите на ЕС и солидарността към бежанците.
Във вторник минималните температури ще са от 1 до 6°, в София 1°. През деня ще се задържи предимно облачно, главно в югоизточните райони с превалявания от дъжд. По-значителни разкъсвания и намаления на облачността ще има над Югозападна България...
В първата за месец декември 2024 година „България днес“ ще говорим за преподаването и усвояването на българския език у нас и зад граница. В духа на международната Гала вечер днес в София,..
Българската академия на науките за първи път ще има жена председател. Това е член-кореспондент Евелина Славчева, която днес беше избрана да застане начело на 155-годишната институция. Осемдесет и един от членовете на Общото събрание на БАН дадоха..
Оцеляването на милиони хора по света, живеещи в условията на войни, глад, болести и безмерно отчаяние, ежедневно е поставено на карта. Нерядко..
Елхата на децата на София от днес грее празнично пред Националния дворец на културата. Играчките върху коледното дръвче са изработени от малчугани във..
Резултатите от пробите, взети от заразените стада край Велинград, са 100% достоверни и потвърдени с втора проба, съобщи пред БНТ Деян Стратев,..