Цените на горивата – уравнение с много неизвестни

публикувано на 06.09.15 в 09:55]

БНР Новини

Снимка: БГНЕС

Изминалата седмица бе белязана и от граждански протести срещу високата цена на горивата и ниското им качество. Протестите са на фона на драстичния спад на цените на петрола в световен мащаб. Неясно според протестиращите е, защо при този спад на борсовите цени на петрола до 40 долара на барел, у нас те не помръдват адекватно на дребно по бензиностанциите и остават едни от най-високите в Европа. Значи държавата, органите и въобще институциите да ударят по масата и да сложат ред в ценообразуването!

Толкова просто обаче не е. Обясни го вицепремиерът Томислав Дончев, като посочи, че държавата не продава петрол, тя няма нито рафинерии, нито ценообразува, но държавата има ангажимент да въведе ред, прозрачност и гаранция, че има действащ пазар. Тук значи е заровено кучето, в пазара. У нас той на теория е свободен след 10 ноември 1989 г. Подчерта го и министърът на икономиката Божидар Лукарски. Търсене и предлагане – това е мантрата на свободния пазар. Свободен, свободен, ама има нужда от регулация все пак, защото няма по-лошо нещо на този свят от монополите. А има ли монополи или не, решава Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/. У нас монопол при нефтопродуктите все пак има, защото единствената рафинерия, „Лукойл”, държи 70 на сто от доставките на горива. Останалите играчи се съобразяват с неговите цени и без картелни споразумения, просто защото „Лукойл” е най-големият и единствен и те купуват от него. Въпросът е защо не купуват и от други рафинерии извън България! Това би раздвижило конкуренцията и пазара.

Инак неизвестните в уравнението са по пътя от цената на едро до цената на бензиноколонката, т.е. на дребно. По този път оставят следите си производствената цена или себестойността на тон рафиниран петрол, акцизите върху горивата и таксите, наложени от държавата, маржовете и отстъпките, от които се формира печалбата на дистрибуторите и търговците, ниското потребление в страната, поради което и сега единствената у нас рафинерия работи почти изцяло за износ. Разбира се, от значение е и каква суровина се ползва. „Лукойл” работи с руски петрол сорт „Урал”, който е с много по-високо съдържание на сяра и изисква повече разходи, за да се покрият параметрите на евро дизела. Ето защо „Лукойл Нефтохим Бургас” изпълнява план за разширяване и модернизация за 1,5 млрд. долара, с който ще се изведат от експлоатация старите производствени мощности от 60-те години на миналия век. Замяната им с технологии за преработка от последно поколение ще доведе до повишаване на качеството и ефективността на производството и то ще отговаря на най-високите екостандарти. Но, както се видя, това струва много пари.

Според експертите всичките фактори, изброени по-горе, дават отговор на въпроса, защо цените на горивата са инерционни и не спадат със същото темпо и размер като тези на суровия петрол глобално, т.е. защо цената на бензина и дизела у нас не може да бъде под едно евро, както би сочила простата аритметика.

Все пак нещо може да се направи и то зависи от държавата. Това е либерализирането на пазара на горива, улесняване на вноса на нефтопродукти и създаване на съответна продуктова борса у нас. Това би довело допълнително до 10-процентен резерв за сваляне на цените на дребно.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Цените на горивата – уравнение с много неизвестни

Още от категорията

Температурите падат в неделя

Неглижирането на случилото се пред Народния театър рискува да го превърне в норма

В Плевен издигат най-високото виенско колело у нас

Велико Търново – град древен и млад

Образователната програма "Неразказаните истории на българите" с голяма подкрепа в страната и чужбина

Министерството на правосъдието предлага изцяло нов закон за личния фалит

Българско Национално Радио