Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Колко стъпки са необходими, за да постигнеш мечтите си

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Наградата „Джон Атанасов“ се връчва от 2003 г. от президента на България за лични постижения на млади български изобретатели, работещи в сферата на информатиката и информационните технологии. Учредена е на името на Джон Атанасов, американски физик, математик и електроинженер, създател на първия непрограмируем компютър, който е от  български произход.

За разлика от други години, когато наградата е отивала при софтуерни специалисти, тазгодишният носител на престижната награда е хардуеристът Цено Галчев, който е доктор по микроелектромеханични системи в Мичиганския университет в САЩ.

Той е едва 6-годишен, когато родителите му емигрират в гр. Мичиган. След завършване на университета, благодарение на две стипендии, в продължение на четири години прави допълнителна специализация в университета във Фрайбург, Германия.

Попитахме д-р Галчев, много ли са стъпките, които е извървял, за да стигне до този приз.

Стъпките са много, но това, което трябва да се има предвид е, не колко са, а, че те трябва да се извървяват една по една с голямо постоянство, и когато човек има някаква мечта, да прави всички усилия, за да я постигне, независимо от пречките. А колкото до микросистемите, те са едно допълнение на интегралните схеми, всъщност на чиповете, които виждаме като отворим електронен уред. Микросистемите използват същите технологии за производство и вграждат заедно с електрониката, не само електрически, но и механически елементи. Т.е. микросистемата е някакъв вид автономен компютър, който може да приема сигнали от естествената среда, да ги преработва и да въздейства върху нея.  Смятам, че повечето хора не са запознати с тези микроелектромеханични системи, но те ни заобикалят, без да знаем за тях. Те се използват например във всички телефони, таблети, компютри, фитнес-гривни, смарт часовници автомобилите и т.н. В тях има редица сензори за ускорение, жироскопи, сензори за температурата, влажност, отваряне на въздушни възглавници  и всички те са изградени на базата на микросистемите. Те имат голямо приложение и в медицината, в различни приложения, свързани с Интернет, всички безжични устройства, или както казват от корпорацията „Хюлет-Пакард”, „формират една централна нервна система на Планетата”.

Д-р Галчев смята, че IT-сферата в България има добър потенциал, стига да се заложи на специалистите, на съществуващата инфраструктура,защото много аспекти от живота ни са свързани с електрониката, комуникациите, Интернет и това генерира огромно количество информация, която трябва да бъде обработена в така наречения „облак” или Интернет. Д-р Галчев смята, че българските фирми имат добър потенциал за икономически растеж в този сектор, защото информационните технологии имат голяма добавена стойност, изискват минимална инвестиция в инфраструктура, в сравнение с производството на хардуер. А в това е плюсът на информационните технологии, които могат да помогнат на България за бъдещ икономически растеж.

Решихме все пак да попитаме този млад специалист, дали би дошъл да работи в България. Ето какво ни отговори той:

С най-голямо удоволствие бих работил в България. Но проблемът е в това, че сме изгубили позициите си и инфраструктурата, която имахме в произвеждането на хардуера, а аз се занимавам основно с това. Съществуващата в момента в България среда не е достатъчно добра, за да развивам идеите си така, както бих искал. Интересното е, че фирмите които „окупират” призрачните сгради в Ботевград, макар и вече ремонтирани, но все пак изоставени места от българската хардуерна индустрия в миналото, са точно фирми, които се занимават със сензори. Предполага се, че до 2020 г. ще стигнем до 1 трилион сензори в света. Тази тенденция ще продължи да расте с 20-30% на година не само в световен мащаб, но и в България, защото има много голям икономически потенциал в това.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Няма изтичане на радиоактивна вода от АЕЦ "Козлодуй" в Дунав след инцидент

След инцидент при спирането на блок 6 на АЕЦ "Козлодуй" за ремонт няма облъчване на персонала, няма изтичане на радиоактивна вода в река Дунав, има временно отстранени оператори от централата. Това обобщи при изслушване в парламента служебният..

публикувано на 27.06.24 в 16:10

Часът на Радио България по програма "Христо Ботев" - Брой 6

В шестия брой на „Часът на Радио България…“ ви срещаме с Милена Селими – представител на българите в Комитета на националните малцинства в Република Албания , преводач на албански на някои от най-популярните ни писатели и виден общественик. С..

публикувано на 27.06.24 в 12:00
Символите на кирилицата и глаголицата на стена във Варна

В София е свикано второ издание на Международен форум за кирилицата "Азбука, език, идентичност"

Над 30 учени от 12 държави участват в Международния форум за кирилицата "Азбука, език, идентичност". Той започва в Националния дворец на културата в София на 27 юни по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова и с подкрепата на Министерството на..

публикувано на 27.06.24 в 08:34