България е с най-висок отрицателен естествен прираст на населението сред страните от Европейския съюз. Намалението на населението е в резултат на негативните демографски тенденции в селата. Населението на селата продължава да намалява с двойно по-високи темпове от средните за страната. Продължава обаче тенденцията за намаление на населението и в градовете. Във всички области в България естественият прираст на населението е отрицателен.

Дори и при оптимистични прогнози, демографският срив на България ще оказва трайно натиск върху бюджета и ще възпрепятства икономическия растеж, т.е. голяма част от българите ще продължат да бъдат бедни и след десетилетия. Публичните разходи като дял от БВП се очаква да нараснат в дългосрочен план в резултат на разходите за обществено здравеопазване, дългосрочни грижи и държавни трансфери към пенсионната система, в резултат на което съотношението дълг към БВП на България се очаква да нарасне от 18 на 51% до края на 2050 г.

Статистиците констатират, че намалението на населението в страната не е в резултат на миграция на български граждани по света, а основно на отрицателния естествен прираст – висока смъртност и ниска раждаемост. През 2014 г. са родени 67 585 деца, а са починали 108 952 души, което е намаление на населението с 41 367 души. Данните на Националния статистически институт сочат, че последните десет години населението на страната е намаляло с 558 851 души. Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст над 40 години - от 1 276 през 2013 г. на 1 517 през 2014 година. 40 145 от новородените през миналата година са извънбрачни срещу 27 938 брачни раждания.

Анализът на демографското състояние констатира, че процесът на миграция на населението по направлението „град-село“ се увеличава и е по-интензивен отколкото в обратното направление “село-град”. През 2014 г. 26 615 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. В тази бройка не са включени над 11 000 бежанци, които са потърсили закрила у нас.