Началото на висшето инженерно образование в България се поставя със Закона за учредяване на Висше техническо училище в София, обнародван в Държавен вестник през юни 1941 г. Учебните занятия започват на 5 октомври 1942 г. и продължават до началото на 1944 г., когато училището е евакуирано в Ловеч и редовните занятия са преустановени. С Регентски указ на 5 април 1945 г. Машинно-технологичният факултет, който практически още не е открит, се преименува на Машинно-електротехнологически. На 24 октомври същата година Държавното висше училище се трансформира в Държавна политехника.
Следвоенната икономическа криза се отразява и на Държавна политехника – търсят се средства за изграждане и обзавеждане на всички отдели и факултети. От юни 1946 г. до май 1948 г. инж. Ради Николов е изпращан три пъти до Австрия, Чехословакия и Германия, за да достави техническа литература, апарати, уреди и други технически пособия. Пари няма, но ги закупува с един тон цигари. Звучи невероятно, но именно цигарите са българското злато след войната. Със своите знания и търговски нюх инж. Ради Николов успява да достави и оборудва най-съвременни за онова време универсални изпитателни машини.
През 1952 г. преподаватели, изследователи и студенти от университета осъществяват първото телевизионно предаване на образи от разстояние в България. В навечерието на 1 май 1954 г. е осъществено първото официално ефирно телевизионно излъчване.
Национално достижение е създаденото в лабораториите на университета устройство за управление на имплантируемо изкуствено сърце през 1976 г. от екипа на чл.-кор. проф. Николай Наплатанов. През 1987 г. е разработен психо-физичен комплекс за следене на състоянието на космонавтите по време на полет, създаден за полета на Георги Иванов и използван на международната станция „Мир”.
Едно от научните постижения със световно значение е методът за леене с противоналягане на акад. Ангел Балевски и инж. Иван Димов. Одобрен през 1961 г., методът е уникален при получаване на материали с оптимална структура, без дефекти в метала.
Осми блок на Техническия университет е първата сграда в България отговаряща на европейските изисквания за сграда с почти нулево потребление на енергия. В съответствие с изискванията на ЕС след 2018 г. всички нови и реновирани сгради трябва да бъдат с близко до нулата потребление на енергия. Националната дефиниция е разработена от екип на ТУ и тази сграда е доказателство за реалната осъществимост на проекта.
Новооткрити лаборатории в университета вече имат въздействие върху икономическата среда в България. Една от водещите световни компании в областта на климата и контрол за терморегулиране за автомобилната индустрия избра София пред Белград за изграждане на свой филиал в „Технологичен парк Божурище”. По думите на директора за Европа на компанията именно посещението на екипа в ТУ – София ги убеждава, че в България има подходящата среда за подготовка на специалисти с необходимите им профили – електроника, климатизация, 3D технологии и бързо прототипиране.
През 2015 г. студентите от университета заеха второ място сред осем отбора, които се състезаваха в категорията автомобили „Градски тип” с водородна горивна клетка, на 30-ото издание на международното състезание за иновации и енергийна ефективност в транспорта Shell Eco-marathon Европа. В него участваха 230 отбора от 30 страни от Европа и Африка на възраст между 16 и 25 години. През 2013 г. автомобилът с водородна горивна клетка измина 82,85 км с 1 кВтч енергия, като студентите подобриха предишното си постижение с 20 км.
Университетът участва в мащабни международни и национални проекти от последните години, свързани с: разработване на системи за контрол на геометрията на елементи и модули за нови линейни ускорители в Германия и Франция; инфраструктура за бързо дигитално изграждане и материализиране на персонални костни и зъбни импланти; разработване на микроспътникова система за наблюдение на Земята от Космоса (проект на клъстер „Аерокосмически технологии и приложения CASTRA”) и много други.
Над 15 преподаватели имат своя страница в Златната книга на откривателите и изобретателите на България за цялостна дейност. Крайни продукти с възможност за бързо приложение, разработени в университета, присъстват на най-големите изложения от Германия до Китай.
Днес в ТУ – София се обучават над 10 000 български и близо 1000 чуждестранни студенти в 14 факултета. От далечната 1945 г. до сега са подготвени хиляди инженерни специалисти, създали през годините съвременната българска индустрия и намерили професионална реализация във всички сфери на дейност в България и много страни по света.
Снимките са предоставени от Технически университет – София.
Националната пощенска служба на Бългрия организира за 30-а поредна година конкурс за най-красиво писмо до Дядо Коледа. Писмата трябва да бъдат изпратени на "Български пощи" до 18 декември с надписан плик “За Дядо Коледа”, адрес на подателя и..
Българският посланик в Япония Мариета Арабаджиева и преводачът Елена Куцарова запознаха учениците от гимназия “Нагареяма” в префектура Чиба с българските кулинарни традиции. “Посещението започна с готварски уъркшоп, в който се..
Българката Дебора Михайлова, която беше жестоко нарязана с макетен нож от приятеля си Георги Георгиев, е една от жертвите на насилие, споменати от Урсула фон дер Лайен в обръщението ѝ по повод Международния ден за премахване на насилието срещу..
Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет “Св. Климент Охридски” предостави за безплатно ползване чат..
Протестно шествие под надслов “Нито една повече”, организирано от “Феминистки мобилизации”, ще се проведе на днешния Международен ден за елиминиране на..
Българският посланик в Япония Мариета Арабаджиева и преводачът Елена Куцарова запознаха учениците от гимназия “Нагареяма” в префектура Чиба с..