Ние, българите, сме народ с едни от най-старите запазени традиции в Европа и ще е жалко, ако не ги предадем на идващите поколения. Ентусиастите от Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите са превърнали опазването на традициите в своя основна цел и мисия. Всяка година те издирват и се свързват с десетки майстори на занаяти, изпълнители и изследователи в областта на фолклора от всички краища на страната ни. Идеята е чрез връчването на ежегодния приз „Пазител на традициите” да се насочва вниманието на обществото и на институциите към хората, отдадени на хоби или професия, в основата на които стоят народните традиции. Никой не се съмнява в ролята на този род творци, които с труда си опазват българската национална идентичност, казват учредителите на наградата.

Всеки творец и дори всеки българин може да бъде номиниран за почетното отличие, стига да е забелязан приносът му за „опазване на българското”. Категориите са различни: за фолклор, занаяти, изобразително изкуство, традиционна кулинария, личност, организация и населено място. Жури оценява всяко едно от подадените предложения. Най-много се ценят личности, които освен че умеят да пазят традициите, успяват да ги популяризират и разпространяват. Типичен пример в това отношение е Росица Станева от град Павликени. Тя е започнала да тъче на стан само преди четири години, а вече участва във всички фестивали. Винаги е със стана си и показва на публиката как се работи. Предала е занаята на десетки млади хора чрез споделяне на опита си. Много са отдадените на традицията като нея. Те обикновено се изявяват в не една от посочените области, това е забелязала в работата си Мариета Недкова, член на Асоциацията за занаятите и изкусен майстор на изделия от кожа и пластики от вълнени влакна:

Пазителите на традициите са истински българи. Посланието на инициативата ни е всеки у нас да обърне поглед към себе си като пазител на традициите, за да се почувства горд, да осъзнае своята национална принадлежност. Българите имат дял в развитието на световната култура и следва да се интересуваме от това. Традицията е жива, когато се предава от човек на човек. За съжаление, тези хора не са забелязвани в обществото и няма обществено признание на тяхното дело. Често ги подценяват, а те са истински творци и носители на неподражаем талант в различни области. Занаятчиите, които изработват авторски изделия, влагат сърцето и душата си, лични послания. На пазара могат да се купят много ръчно изработени картички, облепени с хартия или изрисувани предмети, но в тях не е вложен елемент от традиционната ни култура, често те са направени и в чужди страни. Няма го творчеството и топлината, която носят старите занаяти като дърворезба, иконопис, кожарство. Чрез тях е запазена вековна традиция, която личи от орнаментиката и стила на майстора, който ги е изработил. Занаятът се предава от родители на деца, а не се учи от учебници и филмчета в интернет. Майсторът може да ти покаже някои тайни в занаята, да те насочи към тънкостите, да видиш как се организира занаятчийско производство, как се общува с публика.

Част от инициативата „Пазител на традициите” е национална кръгла маса, посветена на училищата, които поддържат профилирани паралелки с насоченост към изкуствата. Асоциацията на пазителите на традиции се опитва да представи постиженията на техните ученици, за да подчертае смисъла от насърчаване на изкуствата и занаятите в училище. Възпитаник на профилирана паралелка в столичното 144 СОУ „Народни будители” за деца с интерес към фолклора е Ива Котева. Тя е на 13 години и беше сред номинирните за „Пазител на традициите” в категория „Фолклор”. Изпълнението й на сцената предизвика възхищението на публиката:

Моя преподавателка е народната певица Бинка Добрева, а имам награди и участия в много фолклорни конкурси. Чувствам се свързана с традициите, защото искам да накарам повече хора да се почувстват горди, че са българи и да съхранят това това чувство в себе си. Приятелите от училище също ме подкрепят и мисля, че вече дори децата в София много обичат българските народни песни и се гордеят с тях. Най-силно чувствам връзката с традициите, когато се връщам в село Борино, в Родопите. Там хората ме познават, спомнят си за моя прадядо, който е основател на фолклорния оркестър „100 каба-гайди”.