За последните седем години в България броят на съдиите на глава от населението се е увеличил с една трета, докато средното увеличение за държавите от Съвета на Европа е 4.2%. Този факт налага мащабно преструктуриране на съдебната система. Това е един от изводите в детайлния анализ на Световната банка (СБ) за българската съдебна система в периода 2008-2014 година.

Проблемът с броя на съдиите трябва да бъда гледан много внимателно, коментира Иванка Иванова – директор на правната програма на институт „Отворено общество“. – Демографската структура на страната е такава, че донякъде е оправдано да се поддържа тази висока бройка на съдии спрямо 100 хил. население, какъвто е критерият използван от СБ за сравнение. След 1989 г. сме изправени пред много сериозни процеси на вътрешна миграция в страната. Голямата част от населението е съсредоточено в столицата и няколко областни центрове като Варна, Бургас, Пловдив. Останалите областни центрове значително са загубили населението си, но това не означава, че не трябва да се поддържат услуги там.

В доклада се отбелязва, че съдиите в половината от районните съдилища, както и от апелативните и военните съдилища, са в пъти по малко натоварени от останалите си колеги и се предлага тяхното редуциране. Според Иванка Иванова е напълно възможно намаляване на броя на апелативните и военните съдилища. Що се отнася до съдиите, те не могат да бъдат съкращавани, защото се ползват с конституционна гаранция за тяхната несменяемост. Едната възможност е да бъдат пренасочени към други съдилища с по-голяма натовареност, или да им бъде предложена друга работа. Ако се посочи стабилно кариерно израстване в държавната администрация, то някои, но по собствено желание, могат да предпочетат да се преместят.

Иванка Иванова се ограничава до три пункта, които, според нея, правят впечатление в доклада.

Отдавна е известно, и СБ го потвърждава за пореден път, че забавянето на съдебните производства не е проблем в България. То засяга някои изключителни случаи на забавено правосъдие, което продължава да бъде причината България най-често да бъде осъждана от Европейския съд по правата на човека. Въпреки това, СБ подчертава, че средната продължителност на съдебните спорове е съответна на средната за страните-членки на Съвета на Европа. Според мен, много важен е изводът, че не трябва да се фокусираме върху продължителността на съдебните дела. Това първо. Второ – Световната банка добавя още един аргумент в исканията, които вече бяха отправени от съдии за актуализиране на размера на техните възнаграждения. Преди месец съдиите влязоха в остър спор с финансовия министър за техните възнаграждения. В доклада на СБ се вижда, че има голямо изоставане на реално получаваните възнаграждения и на законово предвидените техни размери. Подчертава се, че това изоставане трябва да бъде компенсирано в най-къси срокове. Третата важна констатация от доклада е, че СБ гледа на бюджетирането на съдебната власт като дългосрочен процес. Според нея, за да бъде направена някаква реформа, за съдебната власт трябва да има дългосрочна сигурност на размера на субсидията, която ще получава от държавния бюджет. СБ призовава за изработването на план за съдебна реформа, който да не е само дело на Министерството на правосъдието, или на ВСС. Всички заинтересовани институции – Министерствата на правосъдието и финансите и ВСС, да организират общо политическо усилие, в хода на което да бъде изработен дългосрочен план за реформа в съдебната система, което да доведе по подобряване на ефективността на публичните разходи. Характерното тук е, че за първи път има призив тези три институции да комбинират експертизата си и да излязат с един дългосрочен план за реформи, за да има такива.