На първото заседание, което Съветът „Външни работи на ЕС” проведе в Брюксел след кървавите атентати в Париж, външният министър на България Даниел Митов отново заяви, че за положително развитие на външната среда за сигурност са необходими единството на държавите от ЕС и общи политики за решаване на конфликтите. След форума, пред журналисти министърът направи изявления, от които може да се съди, че позициите на София около проблема с миграционния натиск се втвърдяват. Например, в прав текст министър Митов заяви, че България отдавна се грижи за достатъчно голям брой мигранти спрямо размера на брутния си вътрешен продукт и броя на населението и вече е абсурдно да се говори за квоти за прием. Така, макар и да не го каза буквално, министърът даде да се разбере, че България не възнамерява да приема повече бежанци. Становището не е съвсем ново, защото още преди атентатите в Париж, миналата седмица в Малта премиерът Борисов настоя, че е жизнено важно първо миграционният поток да бъде спрян, да се затворят границите и да се положат грижи за вече пристигналите мигранти, а едва след това да се мисли за приемане на още такива.
Според външния министър, сега Европа трябва приоритетно да се заеме с охраната на външните си граници и да започне да връща мигрантите, които нямат бежански статут и право на международна закрила. Това сключване и прилагане на споразумения за реадмисия, които да задължават съответните държави обратно да приемат мигранти, излезли от тяхна територия. Според София обаче, на приемащите емигранти обратно трябва да се оказва международна помощ, особено в случая на Турция, която вече е приела около два милиона бежанци.
София и досега твърдеше, че съществена част от усилията за справяне с миграционния натиск следва да бъдат насочени към премахване на причините, които го пораждат, една от които е терористичната организация Ислямска държава. В Брюксел външният министър Митов вече съвсем открито заяви, че досегашните действия срещу терористичната организация са били неефективни, очевидно няма да се мине без сухопътна операция срещу нея и остава да се реши кои държави да участват. Според министъра, окончателно решение на конфликта в Сирия може да бъде постигнато чрез съставяне на широка коалиция, включваща и държавите от региона, подпомагани от европейската и трансатлантическата общност.
Атентатите в Париж ускориха и работата по един вече дълго отлаган въпрос вътре в България, а именно този за набиращия сили, нетипичен за местното ислямско вероизповедание, радикален ислям сред някои социално уязвими слоеве от населението. Засега в България няма доказателства за клетки на Ислямска държава, но експерти отдавна предупреждават, че с поведението си местните привърженици на радикалния ислям в подражават на тази организация. За инкриминиране на явлението се говореше настойчиво още преди атентата срешу „Шарли ебдо”, но не се стигна до законодателни инициативи в тази насока. Два дни след атентатите в Париж, обаче, правителството публикува на сайта си проект за „Стратегия за противодействие на радикализацията на тероризма (2015 - 2020 г.)”. Сред целите на документа са превенцията на насилствената радикализация на отделни личности или групи в българското общество; противодействието на разпространителите на терористична и радикална пропаганда и на лицата, набиращи членове на терористични организации; предотвратяването и пресичането на терористична дейност и ефективното наказателно преследване на терористи.
Намеренията за промени в политиките спрямо миграционната вълна, която залива не само страната, но и целия континент, сигурно ще намерят добър прием в обществото. Очертава се добър прием и в ЕС, където подобни ветрове на промяна духат в повечето страни-членки. Призиви за промяна в отношението към масовото преселение напоследък духат и в САЩ. Намеренията за промени в България явно са елемент и от една транснационална кауза.
16 268 са новите българи през 2024 г., става ясно от отчета на комисията към вицепрезидента Илияна Йотова за миналата година. Така за първи път от 4 г. броят на получилите българско гражданство надхвърля 16 000 – броят им достига този от пандемичната..
Няма да има съвместно честване със Северна Македония на 153-тата годишнина от рождението на Гоце Делчев на 4 февруари. България не е получила покана да почетем заедно този ден, съобщи външният министър. Георг Георгиев определи отношенията между..
Днес в Брюксел премиерът Росен Желязков ще участва в неформална среща на лидерите на ЕС, фокусирана върху укрепването на европейската отбрана. Дискусиите ще обхванат повишаването на отбранителните способности на Съюза, противодействието на хибридни и..
За бойкот на големите хранителни вериги в България заради спекулативно високите цени призова през "Фейсбук" заместник-председателят на ВМРО Карлос..
Икономисти и финансисти инициираха петиция с искане да не се отлага подаването на заявление за извънреден конвергентен доклад от Европейската комисия за..
Отлагането на искането на конвергентен доклад за влизането на България в еврозоната не е фатално. По-важно е да се постигне стабилност в управлението,..