Проект, който изследва младите в политиката включва наблюдения не само от европейски страни, но и от Северна Америка. Той се разработва от Европейска фондация за прогресивни изследвания и в своята изследователска част се дължи на социолози от иновативната платформа Audience Net. Първан Симеонов – изпълнителен директор на Галъп Интернешънъл България, признава любопитството, с което е вникнал в резултатите на своите колеги, които са познати и за България. Оказва се, че поколението „милениум”, познато като Y – това са младежи, които около 2000 г. са на възраст между 16 и 35 години, е все повече дистанцирано от политиката. Световната асоциация Галъп интернешънъл миналата година е издала книга по темата. Холански изследователи са доказали, че от поколението Y 1/3 заявяват интерес за участие в политическия процес. За сравнение, сред предното поколение Х 40 на сто имат такъв интерес, докато интересът от следвоенното поколение към политиката е 60 на сто. От изследването на социолозите от платформата Audience Net става ясно, че поколението „милениум” е със силно изразен индивидуализъм, пристрастие към компютрите, липса на колективна идентичност, по което отстъпва от големите политически идеи и показва големи политически дистанции. Това се отчита както при западните младежи, така и при българските:

Когато ги попитате дали са доволни от живота си, дали са оптимистични за своето бъдеще, младите хора винаги показват високи нива на бодрост. В проекта на Audience Net ще видим, че 88 на сто от запитаните са щастливи от своя живот, 76 на сто – очакват добро бъдеще. В същото време само 15 на сто заявяват, че са силно заинтересовани от политиката, 35 на сто са само заинтересовани. Младите хора не виждат разлика между политическите алтернативи, не се чувстват представени, губи се връзката между тях и политиците. Това се отчита като проблем на западната цивилизационна група, която губи връзката между обществото и политическите елити. Младите хора нямат усещането, че са представени от политиците. Неслучайно те посочват най-различни варианти това да се промени. Сред тях са прозрачността и облекчаването на изборните процедури, включително и чрез предложения от типа да може се гласува в по-дълъг период, да може да се гласува навсякъде, да може да се гласува електронно, дистанционно най-вече. Това е модна тема и в България. Близо 60 на сто от нашите млади хора искат да може да се гласува задължително. Това предизвика изненада в нашите западни колеги, докато се разбра, че задължителното гласуване е на мода в България, за да може да се преборим със зависимите групи и с корпоративния вот. При изследването бе откроено, че всички млади отчитат решаването на проблемите свързани с образованието, здравеопазването и работните места. При българите се откроява проблем, който липсва при другите млади хора. Ако западните младежи мислят, че политиката не е особено интересна, не ги представлява, то българите много по-често споменават думата корупция. 77 на сто от запитаните се съгласяват с твърдението, че в политиката има корупция. В сравнение с други европейски държави България изпитва много повече корупция във властта си. Това означава, че в България ние мислим за политиката като непредставителна, скучна, административна, но и несправедлива. В качествената част на изследването има отговори като: „Той взема еди колко си, аз вземам еди колко си”. Тоест на политиката се гледа като на доходоносна професия, доходоносна по „втория начин”. Това е първото, което прави впечатление в българския контекст, за разлика от западния. Второто са малцинствата. Говорим за ромите и то пак от гледна точка на справедливо-несправедливо, от гледна точка на неравенство и неравнопоставеност пред закона. Другото се препокрива, но това изпъква в българския случай.