През изтеклата седмица, само два дни след атентатите в Париж, отнели живота на над 130 души, правителството публикува за обществени консултации актуализиран вариант на Стратегия за противодействие на радикализацията на тероризма в периода 2015-2020 г. Както и първият вариант на документа, публикуван през август, проектът отчита, че заплахата от тероризъм е по-висока, отколкото преди бомбения атентат на летището в Бургас през 2012 г. Според авторите, сега най-съществените рискове и заплахи за България са свързани с вероятността отделни членове на обществото или пък чужди граждани да станат съпричастни към осъществяването на терористична дейност. Застрашеността на някои общности в България от радикални религиозни или други идеологии се увеличава от тяхната „крайната бедност и социална изолация“. Рискови фактори за средата за сигурност са и достъпността, най-вече в интернет, на радикалната пропаганда, подтикваща към тероризъм, както и възможността от провокиране на антиислямски и ксенофобски настроения. И докато терористичните и екстремистки формирования имат организационна структура, която ги прави много гъвкави и адаптивни, „йерархичната структура на службите за сигурност и обществен ред затруднява понякога бързината и оперативността на реакцията за противодействие”, отчита документът. Потенциални външни фактори за радикализация в България са наличието на голям брой европейски бойци в състава на различните екстремистки и терористични формирования и тяхното транзитно преминаване през страната. Рискови фактори са също мигрантската вълна към Европа и обучението на българи в задгранични религиозни образователни центрове, където се проповядва екстремистка идеология. С оглед на превенцията правителствените експерти предлагат изграждане на система за ранно сигнализиране при прояви на радикализация. Предвижда се и създаване на механизъм за взаимодействие на правоохранителните органи и специалните служби с медиите, лидерите на религиозни и етнически общности и НПО за адекватна медийна политика в противодействие на радикалните идеи и прояви.
През 2032 година България и Дания ще изберат свои градове за титлата "Европейска столица на културата". Процедурата ще започне през 2026 година, когато двете държави официално ще поканят своите градове да подготвят кандидатурите си...
Партия “Възраждане” внася проекторешение за излизане от споразумението със Световната здравна организация (СЗО), съобщиха от парламентарната формация. Те изискват от правителството да прекрати Основното споразумение със СЗО за установяване на..
Студенти от Софийския университет "Св. Кл. Охридски" посетиха Радио България като част от обучението си в специалност "Балканистика". Гостите бяха впечатлени от процеса на работа в студиата на БНР, както и от многопосочната и интересна дейност на..
За бойкот на големите хранителни вериги в България заради спекулативно високите цени призова през "Фейсбук" заместник-председателят на ВМРО Карлос..
Икономисти и финансисти инициираха петиция с искане да не се отлага подаването на заявление за извънреден конвергентен доклад от Европейската комисия за..
Отлагането на искането на конвергентен доклад за влизането на България в еврозоната не е фатално. По-важно е да се постигне стабилност в управлението,..