След две десетилетия на интензивни преговори за намаляване на парниковите емисии в света, темата отново е на дневен ред, този път в Париж, на провеждащата се там от 30 ноември до 11 декември 21-ва Конференция по изменение на климата. Очакват се ново, глобално споразумение по изменение на климата, и разрешаване на спорни въпроси около постигането на по-висока ангажираност на държавите с намаляването на емисиите парникови газове. Някои противоречия остават, но други са преодолени, и както изтъкна в словото си на форума президентът Плевнелиев, дебатът се води в момент, когато цената на „чистата енергия“ значително е намаляла, а способността за ограничаване на потреблението на енергия се е увеличила.
За разлика от преди, най-големите световни замърсители с парникови газове – САЩ и Китай, вече не преговарят по климатичните въпроси като съперници и от миналата година имат двустранна спогодба за съвместна борба за намаляване на вредните емисии. Остават обаче тежки противоречия между развитите и развиващите се държави. Развиващите се настояват развитите, които излъчват най-много въглеродни емисии, да финансират прехода към по-зелена енергия и да подготвят бедните да се справят с ранните последици от изменящия се климат. Дадените обещания са големи, но явно далеч от очакваните 100 милиарда долара годишно.
След обичайните официални изявления, на конференцията в Париж вече се водят сложни преговори. Българската делегация има мандат да отстоява позиции по въпроси за финансирането и развитието на високите технологии, както и за изграждането на капацитет за постигане на устойчиво развитие в контекста на климатичните промени и адаптацията към тях. Делегацията участва във форума със самочувствието, че представлява държава, която според признание на ЕК от края на октомври т.г., е една от 13-те членки на ЕС, които ще изпълнят всичките си национални цели до 2020 г. в сферата на възобновяемите източници, енергийната ефективност и намаляването на емисиите парникови газове от секторите транспорт, селско стопанство, сгради и управление на отпадъците.
И наистина, още 7 години преди определения краен срок, България повиши дела на възобновяемата енергия в енергийния си микс до 20 процента. Успя да намали парниковите емисии с 20 процента, а същевременно да увеличи енергийната ефективност с 20 процента, а сега споделя целта на ЕС до 2030 г. да намали парниковите емисии с 40%. България е водеща страна в Европа и по опазване на природните екосистеми и биоразнообразието, защото една трета от нейната територия е защитена от най-високите в света стандарти за опазване на околната среда, като част от общоевропейската мрежа Натура 2000. Някои от тези постижения обаче като например преждевременното внедряване на 20% възобновяеми енергийни източници, станаха реалност с цената на висока социална цена за населението. Друга част, като например запазването на високия дял на защитените природни райони, често генерират напрежения между държавата, частния сектор и неправителствените екологични организации. Силната ангажираност на правителството с опазването на околната среда не води непременно до реакции на одобрение и докато едни го критикуват за престараване, други искат повече ангажираност, а трети имат съмнения за сключване на задкулисни с бизнеса в ущърб на екологията.
Така или иначе, ангажиментът на страната е активен, и докато в Париж се водят преговори по глобалните въпроси, в София се протича конференция за измененията на климата и предизвикателствата, пред които са изправени българската природа и туризъм.
До края на парижката конференция има повече от седмица и е трудно да се предскаже как ще завърши, но междинните оценки са по-скоро оптимистични. Оптимистично, но същевременно и драматично, прозвучаха също заключителните думи в изказването на българския президент Росен Плевнелиев на парижкия форум: Бъдещето е безценно, но въглеродните емисии не са. Днес трябва да решим как ще платим тази цена, защото залогът е утрешният ден.
Тази година се навършват петнадесет години от откриването на мощите на св. Йоан Кръстител при разкопки на созополски остров от екип на археолога проф. д.и.н Казимир Попконстантинов. Автентичността на откритието сред останките на средновековния манастир..
Българчетата от неделното училище "Родина" в испанския град Малага ще се включат в работилница по четене на български език. Събитието е на 25 януари, а в "България днес" ще научите повече за начина, по който протичат тези занимания и дълготрайните..
В петък сутринта в низините и котловините ще има мъгла. От запад облачността ще започне да се увеличава. Минималните температури ще са между минус 2 и 3°, в София ще е около минус 1°. През деня от запад на изток ще има временни увеличения на облачността,..
Българчетата от неделното училище "Родина" в испанския град Малага ще се включат в работилница по четене на български език. Събитието е на 25 януари, а в..
Историческо и празнично е настроението в Старата къща в края на месец януари. На 25 януари БНР официално ще отбележи своя 90-годишен юбилей с връчването на..
В Националния исторически музей днес се открива изложбата "Древни находки нови открития. Археологически сезон 2024". През 2024 г. музеят проведе..