Народните празници Варвара, Сава и Никулден са свързани със същите дати, на които ортодоксалната църква почита паметта на Света Великомъченица Варвара (4 декември), Свети Сава (5 декември) и Свети Николай Мирликийски (6 декември).
Както повечето фолклорно-православни обичаи, Варвара, Сава и Никулден носят черти на езическата обредност, извършвана вероятно около същите дати в предхристиянската епоха. Народните представи за тримата светци се различават съществено от образите, които разкриват житията им. В много селища от Средна Западна и част от Югозападна България празникът на света Варвара се нарича Женска Коледа. Млади момичета, пременени в празничните си носии, обикалят селските домове. Носят торбички, в които прибират получените дарове. Девойките пеят обредни песни, благославят за здраве и плодородие. Домакините ги посрещат с радост и щедро им дават сушени плодове, орехи и пр. На същия ден жените месят пресни питки – т.е. безквасен хляб. Такива питки се правят само при определени случаи – раждане на дете, Бъдни вечер, както и за предпазване от някои болести. Питките на света Варвара са наречени за здраве – преди всичко на децата, но и на цялата челяд и на добитъка. Още топли, жените намазвали питките с мед или рачел, излизали пред домовете си или на някой кръстопът и раздавали от тях на минувачите. Всеки трябвало да се прекръсти, да отчупи залък хляб и да благослови: „Да дава Господ живот и здраве вам, на челяд, на добитък, на всички!“ Същият хляб се меси и за Баба Шарка, за която се слага специална софра до огнището. Другото задължително блюдо за света Варвара са различни видове варива, също подсладени с мед. Вярва се, че сварените зърнени и бобови храни, както и питката ще омилостивят старицата и ще предпазят децата от нея.
В някои селища на Североизточна България трите поредни дни на светците Варвара, Сава и Никола се почитат като Вълчи празници. Среща се и вярването, че Варвара и Сава са два куци вълка, които вървят накрая на глутницата. В други райони пък приемат Варвара и Сава за две сестри. Първата „заварява“ болестите, а втората ги „разсява“ – т.е. разпръсква ги. Затова Сава се смята за по-опасната от двете. Съвсем противоположно е друго разпространено вярване. Според него Варвара е по-лошата от двете, ходи и пуска ледени зърна по нивите и хората. По-малката и по-блага Сава върви след нея и я моли да ги пощади. Света Сава народът ни свързва и с плодовитостта. Съществува поверие, че хляб, омесен на този ден по определен начин ще донесе рожба на жените, които не могат да имат деца. Обредният хляб се замесвал в присъствие на най-възрастната жена от семейството. Невестата започвала да пресява брашното, но с обърнато наопаки сито, а бабата й казвала: Обърни ситото, за да ти се обърне коремът!. Двете сестри Сава и Варвара подготвят блюдата за гостите, които ще посреща техният брат. Затова съществува и поговорката: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща.” Пети декември (Свети Сава) наистина минавал под знака на следващия ден – Никулден, един от най-големите църковни и народни празници. Тогава се приготвяли част от блюдата за никулденската трапеза.
За деня на свети Никола се месели различни обредни хлябове. Заедно с обредното блюдо от пълнен шаран, те са неизменна част от празника на този толкова почитан светец, повелител на морето, морските бури и хали. Хлябовете, които приготвяли за никулденската трапеза, се срещат в различни други обичаи – например Рангеловден (деня на Архангел Михаил), на Бъдни вечер, на лични и общи жертвоприношения. Житото за никулденските колаци и боговици, както и за всички обредни хлябове, се приготвя още през лятото. Подбират се най-едрите и най-чистите класове. Зърната се изчистват от плявата, измиват се на реката, сушат се и се прибират. От тях се смила брашно, което се пресява през гъсто сито. Понякога ситата са три. В храната на българите от незнайни времена присъстват ръж, ечемик, овес, царевица, просо, но те не се използват за приготвяне на обреден хляб. Освен споменатите колаци и боговици, в различните райони поднасяли хляб, наречен свети Никола или светец. Много разпространен е и рибникът, който представлява пълнен цял шаран, увит в тесто, украсено като обреден хляб. В някои селища правели т.нар. рибена църква. Приготвените никулски хлябове и тавата с пълнения шаран (или рибник) занасяли в църквата. Свещеникът прекадявал обредните храни, хората ги занасяли обратно и цялото семейство се нареждало около трапезата. В някои селища свещениците обикаляли къщите и там извършвали освещаването на хляба и рибата. Тази трапеза след това не прибирали цял ден. А къщата била отворена за всеки – съседи, роднини и случайни пътници. Празникът и до днес се отбелязва с голяма тържественост, особено в семейството има Никола, Николай, Николина и техните производни, които на 6 декември имат имен ден.
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция "Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Всяка една от тях носи топлина и вдъхва емоция, защото е правена на ръка и е единствена и неповторима. А сребристите ѝ отблясъци ни връщат в детството, когато зимите бяха сурови и снежнобели, а коледните играчки – от тънко като хартия стъкло . В..