В началото на седмицата България бе посетена първо от президента на Гърция Прокопис Павлопулос, а после от премиера на Турция Ахмет Давутоглу. Моментът на посещенията съвпадна с важни за ЕС решения – подготовка за евентуално приемане на живеещи в Турция сирийски бежанци на територията на 8 европейски държави, среща на върха по въпросите на миграцията и контрола по границите, съживяване на процесите на европейска интеграция на Балканите чрез подновяване на преговорите за приемане на Турция в ЕС и започване на преговори за присъединяване на Сърбия.
Диалогът в София не можеше да се абстрахира от този дневен ред на Европа, а домакинството й вероятно се обяснява с обстоятелството, че сега България има ангажимент по част от този дневен ред като ротационен председател на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа.
В разговорите с президента на Гърция българският му колега Росен Плевнелиев застъпи тезата, че миграционната криза е общ проблем и „горещи точки” за регистриране и разпределяне на бежанци трябва да има не само в Италия и Гърция, но и в някои страни на Балканите, през които транзитират бежанци към Западна и Северна Европа. Събеседниците се съгласиха, че за да няма обтягане на отношенията около бежанския проблем, в ЕС трябва да се формират ясни правила за решаването му и всеки да ги спазва. За интеграцията на още балкански държави в ЕС бе изказана подкрепа, но с уговорка, че заинтересованите страни трябва да съблюдават определени изисквания. В този контекст бяха повторени претенциите към Македония за зачитане на принципите на добросъседство и неманипулиране на историческите факти, а от гръцка страна към Турция бе предявено искане да уважава европейските икономически и политически реалности, а по откритите въпроси да се придържа към международното право.
И с гръцкия президент, и с премиера на Турция стана въпрос за засилване на взаимодействието на службите за сигурност. Отчетено бе успешно сътрудничество в това отношение в двустранен и в регионален план, включително и реален ефект от прилагането на неотдавнашното споразумение за полицейско и митническо сътрудничество между България, Гърция и Турция. След разговорите с премиера Давутоглу се разбра, че вътрешните министри на двете страни планират съвместни операции срещу трафикантите на хора. Не стана ясно обаче какво е становището на трите страни по идеята на ЕК за централизирана сухопътна и брегова охрана за външните граници на ЕС. Според въпросната идея, една нова и различна от Фронтекс структура, подчинена на комисията, а не на съответните държави, би охранявала гранични участъци, където националните власти не се справят добре. В момента такъв е случаят с Гърция по отношение на миграционния натиск откъм Турция и към границата с Македония. Вероятно темата бе пропусната, защото идеята на ЕК трябва тепърва да бъде одобрена от европарламента и от правителствата на страните-членки на ЕС.
В момента на разговорите в София европарламентът дискутираше проблеми на диверсификацията и сигурността на енергийните доставки, както и нуждата от ревизия на действащото законодателство за енергийна ефективност и от оптимално използване на националните и трансгранични енергийни инфраструктури. България и Гърция потвърдиха, че заедно ще участват в реализирането на газовия коридор Север-Юг и създаването на енергийна борса в Югоизточна Европа, а президентите им горещо приветстваха напредъка на проекта за връзка между националните газопреносни системи, която ще свърже България с Южния газов коридор и терминалите за втечнен газ в Средиземно море. В разговорите с турската страна също стана дума и свързването на газопреносните системи на България и Турция. Газовите връзки на България със съседните страни са на дневен ред от 7 години насам, но проектът с Турция значително изостана и сега дори самото му споменаване е повод за оптимизъм. Повод за оптимизъм даде и уверението на турската страна, че София и Истанбул ще бъдат свързани със скоростен влак, но при днешната обстановка в региона оптимизмът трябва да е умерен. Пример за такъв даде премиерът Борисов, коментирайки, че предстоят големи проекти, но те няма да се случат, ако държавите са с влошени отношения. И в този контекст веднага призова за нормализиране на отношенията между Турция и Русия.
Тази година се навършват петнадесет години от откриването на мощите на св. Йоан Кръстител при разкопки на созополски остров от екип на археолога проф. д.и.н Казимир Попконстантинов. Автентичността на откритието сред останките на средновековния манастир..
Българчетата от неделното училище "Родина" в испанския град Малага ще се включат в работилница по четене на български език. Събитието е на 25 януари, а в "България днес" ще научите повече за начина, по който протичат тези занимания и дълготрайните..
В петък сутринта в низините и котловините ще има мъгла. От запад облачността ще започне да се увеличава. Минималните температури ще са между минус 2 и 3°, в София ще е около минус 1°. През деня от запад на изток ще има временни увеличения на облачността,..
На 25 януари тази година Българското националното радио ще отбележи своя 90-годишен юбилей. Празникът на Старата къща ще бъде съпроводен от различни..
Докато зимата сковава природата, скрити в убежищата си, защитени от студа и заплахите навън, костенурките спят зимния си сън. Но какво се случва с тях..
Историческо и празнично е настроението в Старата къща в края на месец януари. На 25 януари БНР официално ще отбележи своя 90-годишен юбилей с връчването на..