Отмина една трудна за България година, която не спря да ни изненадва до самия си край – бежанци, избори, референдум, протести. Каква ще бъде политическата 2016 година? Прогнозите са на двама политолози: д-р Борис Попиванов – преподавател в СУ „Свети Климент Охридски“ и Георги Харизанов от Института за дясна политика.

След остра критика на почетния председател на ДПС Ахмед Доган, лидерът Лютви Местан бе изключен от всички постове в партията на 24 декември, неговия рожден ден. Местан и още петима депутати напуснаха парламентарната група и ще бъдат независими. Очаква се, независимо мълчанието на Местан, той да създаде нова партия. Така постъпи отцепилият се от ДПС Касим Дал, който дълги години бе „дясната ръка“ на Доган.

Г-н Местан, последната година и половина, се опита изключително силно да играе на либералната плоскост, коментира Георги Харизанов. – Но електоратът на ДПС е по-скоро консервативен и там определено има ниша. Начинът, по който г-н Местан беше отстранен за безспорните си слабости като лидер, показа, че силните играчи, особено хората около Доган, няма да позволят създаването и съществуването на нов политически проект. Демонстрацията на сила и мощ и бруталния начин, по който се разправиха с Местан, имат за цел превантивно да покажат какво би се случило с един такъв проект.“

Личната покана на Местан за гостуване на турския външен министър Мевлют Чавушоглу, както и демонстрираната съпричастност на премиера Ахмет Давутоглу с бившия лидер на ДПС провокират изводи, че един бъдещ политически проект може да получи солидна подкрепа от Анкара.

Според мен Турция осъзна, че прекалява в своето поведение чрез решението на външния си министър да не отиде на срещата си с г-н Местан на митинга, който беше насрочен за 26 декември, е становището на Борис Попиванов. – Смятам, че от тук нататък ще се възприеме една по-умерена позиция в духа на близките отношения, които българската и турската страна развиха през последните години. Трудно при такъв натиск Местан да направи партия, но всичко е възможно. Ако това се случи, моето мнение е, че нейното място е в Реформаторския блок, защото те имат опит с партньори от такъв характер – пример е партията на Касим Дал.

През 2016-та ще се проведат президентски избори. Каква политическа година ни очаква?

Очаквам през 2016-а да се затвърди, нещо за което с колегите ми говорим от година и половина, че се установява все по-трайно модел на една доминираща партия, е прогнозата на Георги Харизанов. – Битката, която се очаква на конгреса на БСП през пролетта, процесите в ДПС и в Реформаторския блок , практическото разцепление в Патриотичния фронт показват, че парламентарно представените политическите партии са раздирани от редица проблеми и това ще доведе до засилване на модела с една доминираща партия. Това ще е много добре за ГЕРБ докато всички останали не решат, че тази партия не става прекалено и силна и не започнат да работят срещу нея, защото г-н Борисов има 84 депутати. Мисля, че президентските избори ще затвърдят тази тенденция, но тя ще е печеливша и ще работи до момента, в който не се върнем на сценария от 2013 г., когато всички се обединиха срещу ГЕРБ.

Всички парламентарни партии не се намират в добра кондиция и краят на годината го демонстрира по един убедителен начин, продължава Борис Попиванов. – Те ще се опитат да скрият това, но такъв тип обединение срещу най-силния, ще стане много трудно поради тежките борби не само вътре в партиите, но и между тях и споровете „кой да води бащина дружина“. Според мен въпросите са два. Първият – до каква степен ГЕРБ биха се изкушили да направят предсрочни парламентарни избори, за да усилят своето парламентарно присъствие, за да застанат на много по-ясни и силни позиции. Вторият – понеже през 2015 г. нямаше нови сериозни политически актьори на сцената, дали ще се появят такива, които да размътят водата и да направят нова ситуация в страната, така че да оправят някакво предизвикателство към съществуващата конюнктура.  Според мен, 2015 г. завърши за българската партийна система по начин доста сходен с 2014-а – без драматични размествания. Просто голяма част от партиите са се спуснали с едно стъпало надолу, без някой да добие по-сериозни позиции спрямо друг.

През 2015 г. реформирането на съдебната система и здравеопазването бяха  мантрите на управляващите, но не се случиха.

Пенсионната реформа се състоя. Тя приключи, но това не е реформа, заяви Георги Харизанов. – В здравната реформа аз съм наясно с целите, които преследва  министър Москов, но по никакъв начин не съм наясно с начините, по които те ще бъдат постигнати. За мен ще остане загадка защо десен политик се противи така свирепо на демонополизирането на Здравно-осигурителната каса, както и пасивността по отношение на цените на лекарствата и на лекарствената политика. Мисля, че за никой не е изненада, че претенциите на Реформаторския блок да реформира държавата с 20 депутати не се случват. Мисля, че политическата класа  направи своите изводи след гласуваните поправки на Конституцията за съдебната власт и очаквам промени към по-добро при гласуването на Закона за съдебната власт.

Според Борис Попиванов при реформаторите се очертават два проблема:

Едната теза е, че Реформаторският блок от край време има силен и мощен експертен потенциал, за разлика от големия партньор ГЕРБ. Такъв огромен експертен потенциал в хаотичните действия през миналата година не се забеляза. Втората теза е, че никакви реформаторски действия, които променят баланси, които променят  установени взаимоотношения, които променят  институции, които имат финансови и всякакви други ефекти, не могат да бъдат направени без постоянен диалог със съответните социални и професионални общности. Реформаторският блок и неговите министри подходиха твърде арогантно, без диалог, с убеждението, че щом те искат нещо, то трябва да бъде незабавно прието. Точно това не се получи и им бе показано по недвусмислен начин. Не смятам, че през 2016-а ще има твърде големи промени. Ще се търси някаква стабилизация и ще се върви по линията на минималното съпротивление и мандатът да се придвижва напред.