Навръх Нова година България на косъм се размина с едно доста неприятно „дежа вю“. Казусът „Овергаз – Газпром“ ни припомни мразовитите няколко дни в началото на януари 2009 година, когато доставките за страната на руски газ през Украйна спряха напълно поради финансови спорове между Москва и Киев. Тогава индустрията на практика замря, а последвалият пик на консумация на електричество за малко не доведе до срив на електропреносната система.

Какво се случи в края на 2015 година? Руският колос „Газпром” съобщи на българските власти, с писмо до държавните енергийни дружества БЕХ и „Булгаргаз”, че частната „Овергаз”, дистрибутор на синьо гориво за над 60 хиляди домакинства и 3 хиляди предприятия в България, не е подала заявки за доставка от Русия считано от първи януари и следователно кранчето на газа се спира. След като това стана публично достояние, „Овергаз” заяви, че не е получавала никакви писма от „Газпром”, нямала проблеми със заплащанията и т.н. Информационното пространство бе добре замърсено и мъглата около казуса се сгъсти.

Неслучайно в първия работен ден след Нова година, още сутринта, премиерът Бойко Борисов се яви в студиото на БТВ и се опита да разсее мъглата. Представи документ подписан от ръководството на „Овергаз”, в който се отправя молба към „Булгаргаз” да започне да подава синьо гориво, за да спасява положението. Нормално ли е това да става и да се подписват договори вечерта на 31 декември, попита премиерът. Борисов, освен това, намигна на Москва и заяви, че в кризата с „Овергаз”, „Газпром” няма никаква вина. И продължи нататък. Той съзря в действията на „Овергаз” опит да се дестабилизира правителството. Ако хилядите клиенти на „Овергаз” бяха останали от първи януари на студено, за кого щяха да се сетят, за „Овергаз” или за Бойко Борисов – кого щяха да напсуват? Със сигурност мене, каза в ефир премиерът и определи като „наглост“ инсинуацията на „Овергаз”, че някой се опитва да им отнеме бизнеса.

Някои експерти нарекоха казуса „криминален водевил“. Други изпяха отново старата песен, че България трябва да търси диверсификация на прекалената зависимост от руския газ. Но така или иначе през тези няколко дни бяхме свидетели на типично българско задкулисие. Във вътрешнополитически план то много вероятно имаше за цел, както предположи и самият премиер, да дестабилизира политическата ситуация в страната. Управлението на Бойко Борисов преживява трудни моменти след като коалиционният партньор ДСБ премина в опозиция. А и не е далеч времето, когато през зимата на 2013 година първото правителство на Борисов падна след масови протести заради високите сметки за електричество. В икономически план, явно са налице турбуленции сред тези, които управляват задкулисно енергетиката на България и е назрял моментът да се направи някакво преразпределение на зоните на влияние.

Нищо чудно неслучилата се газова криза в България да е сигнал за нещо по-голямо, свързано с проекта за газов разпределителен хъб на територията на България, след провала на проекта „Южен поток“. Или пък с все още незадоволените апетити на някои американски концерни да разработят добив на шистов газ в страната.