Европейската комисия получи уверение от Германия, Дания и Швеция, че извънредните мерки за контрол по границите ще бъдат сведени до минимум. Това стана ясно на 6 януари след инициираната от еврокомисаря по миграцията Димитрис Аврамопулос среща с представители на трите държави по повод верижната реакция на възстановяване на граничния контрол помежду им. Той заяви, че това са държавите, които са истински пример на европейска солидарност, гостоприемство и свобода на движение и подчерта, че единственият път е европейското решение на всички 28 страни-членки на ЕС. Ситуацията с временното възстановяване на граничния контрол в Шенген коментира евродепутатът Мария Габриел (ГЕРБ) – зам.-председател на ПГ на ЕНП:

Временното възстановяване на границите е включено в самия Кодекс на Шенгенското пространство. Но нека видим и положителното – понякога то позволява да се дестабилизират престъпните мрежи, които се възползват от трафика на мигранти и от бежанската криза. Докато тези мрежи са объркани и се опитват да се преструктурират, специалните служби събират ценни сведения за тяхната дейност. Когато говорим за Дания или Швеция, която въведе контрола на 12.11.2015 г., има главоломен спад на молбите за убежище. От друга страна решението на проблема не се намира на границата на една или друга държава. То е общоевропейско и не е в затварянето на границите. Това, което трябва да си припомним е, че Шенгенското пространство не е само свобода на движение, а и пространство на сигурност, на обмен на данни и на контрол на външните граници. Това е ключовият елемент, който през последните години не беше централен. Освен контрола на външните граници, обменът на данни трябва да бъде систематичен, включително и необходимостта базата данни на Шенгенската информационна система да може да се консултира и от други агенции – до сега „Фронтекс“, в бъдеще и Европейската агенция за брегова и гранична охрана. Обменът на информация трябва да се извършва в реално време, за да се реагира навреме. Освен това трябва да говорим и за систематичен контрол на всички, включително и на тези, които притежават паспорти от Шенгенското пространство, при влизане и излизане от ЕС. Това не е прилагано до този момент.

За всичко това е дадена заявка с новата Европейска агенция брегова и гранична охрана за защита на външните граници, която от години се дебатира.

През декември м.г. и комисарят по миграцията Аврамопулос, и зам.-председателят на ЕК Тимерманс ясно заявиха, че това което искаме да постигнем чрез създаването на тази агенция е външните граници на Европа да бъдат споделена отговорност що се отнася до тяхното управление. Затова е много важно от една страна да съхраним принципа на свободно движение на хора, но от друга – да подобрим сигурността на ЕС и да има ефективно управление на миграционните процеси.Затова част от новата агенция ще бъде „Фронтекс“ с нейния натрупан опит. През последните месеци беше направено много за „Фронтекс“. Да припомня, че тя не разполагаше със собствено оборудване а ползваше това, което страните-членки можеха да дадат на нейно разположение. Новата агенция ще разполага с техническо оборудване, което да позволява бързо разгръщане до три дни на екипи при кризисна ситуация, както и резерв от служители – 1500 експерти. Освен това, в самата агенция ще бъде създаден Център за мониторинг и анализ на риска, който, според мен, е един от ключовите елементи. Много често критиката към ЕС е, че ние следваме събитията. Много по малко би ни струвала превенцията и този център би помогнал много. За мен е много важно, че най-после тази агенция ще има мандат да организира съвместни операции със съседни трети страни, защото миграцията не започва на границите на Европа. Ще бъде много важно как ще бъде приведен в действие механизмът за вземане на решения. Ако се наложи да се действа в страна-членка, ще бъде много важно да се чуе и нейната позиция, за да не се наруши принципа на субсидиарност. Другият дебат ще бъде много ясно да се идентифицира, че обхвата на дейност на новата агенция са външните граници на ЕС, а не само Шенгенското пространство. В противен случай България и Хърватия ще останат в една доста деликатна позиция.

Ето как от Брюксел Мария Габриел вижда влизането на България в Шенген:

Мисля, че това, което България демонстрира заедно с премиера Борисов и правителството е силно общоевропейско поведение. Страната ни изпълнява съвестно своите задължения. Техническите критерии са изпълнени от години. За мен е много важно, че има по-голяма яснота за това, че опазвайки границите си, се гарантират не само сигурността на българските граждани, но и на Европа. В цялата сложна и динамична ситуация, в която лесно могат да се проявят националистически рефлекси, България не е страна, която заплашва или която извива ръце. Това е достойно поведение, според мен, което в дългосрочен план ще продължи да ни носи позитиви. Това би ни дало допълнителни аргументи, когато продължим дебатите за това какви процедури да бъдат реформирани и как те трябва да бъдат общовалидни за всички.

Мария Габриел заяви, че България има подкрепата за влизане в Шенгенското пространство на ЕП и на ЕК, но припомни, че решението се взема с пълно болшинство от Съвета на министрите. Поведението на страните-членки, които са резервирани към нас, тя обясни с различния тип прилагани тактики, както и с наличието на вътрешно-политически проблеми. За Мария Габриел основното е, дали не е вече време по такива въпроси да се премине към гласуване с квалифицирано мнозинство, а не с единодушие, което се оказва непродуктивно при 28 страни-членки на ЕС.