Банковият сектор отново стряска с впечатляващи новини. За разлика от съвсем недалечното минало, когато хората узнаваха за фалити, държавни спешни помощи, синдици и необслужвани кредити, днес картината е повече от розова. Което я прави не по-малко стряскаща. Защото ръст на годишната печалба от 20% и основна лихва от 0% не са неща, с които българите са свикнали.
Банките преливат от пари – и собствени, и внесени. Собствените нараснаха за една година с повече от 450 млн. евро, вложените пари в банките пък се увеличиха с 2 млрд. евро и надхвърлиха 21 млрд. банкови депозити. Всички тези цифри биха били радващи, а и галещи ухото, ако в действителност не прикриваха една доста притеснителна действителност. Парите в и на банките растат, а кредитите – не. Т.е. голяма полза за реалната икономика от тези купища пари няма. И това е една от причините да се питаме откъде идват колосалните печалби на банките и внушителните спестявания на населението, след като икономиката в страната расте само със скромните 3%. Няма инвестиции, няма потребление, поне не в такива размери, които да доведат до такива печалби и до такива спестявания. Точно обратното – инвестициите идват предимно от Брюксел, а потреблението е твърде свито поради липсата на желание на българите да си харчат трудно спечелените малко пари при рисковете твърде лесно да останат съвсем без доходи. Този дисбаланс между планини от пари и твърде скромна делова активност принуди централната банка на страната да свали основната лихва до 0%. Това би трябвало да означава поевтиняване на парите, следователно на кредитите за бизнеса и домакинствата. В крайна сметка това би трябвало да е стимул за икономическо оживление. Поради наличието на паричен съвет в България, положителният ефект от свалянето на основната лихва ще бъде силно ограничен, но това е единственото разумно нещо, което може по закон да направи БНБ.
20% ръст на банковите печалби и 0% основен лихвен процент на централната банка – диапазонът е доста голям и няма как едното да не влияе на другото. Какви ще бъдат положителните или отрицателните ефекти, тепърва ще става ясно. Но едно друго нещо е вече известно и то е, че българските банки ще бъдат проверени тази година за всичките си активи и ще трябва да преминат през стрес тестове. Целта е да се разкрият „гнилите ябълки” според думите на един западен посланик в София, да се прочистят кредитните портфейли на банките и да се укрепят до степен, че да бъдат способни да издържат на евентуални удари на пазара, които само преди година отнесоха в небитието четвъртата по големина българска банка. Последните данни за печалбите на банките и за намаляването на лошите и необслужвани кредити вдъхват оптимизъм и дават добри гаранции за стабилността на българската банкова система.
През 2025 година по план трябва да бъде завършен първият в България и Югоизточна Европа радиотелескоп, известен като LOFAR-BG. Той ще е част от нидерландския Институт по радиоастрономия ASTRON, съобщи репортерът на БНР Добромир Видев. Съоръжението с..
Русе вече може да се похвали с най-дългия дървен пешеходен мост в България. Съоръжението беше открито в края на 2024-та в Лесопарк "Липник". Мостът с обща дължина 28 м е оборудван със стъклен парапет и 7 стъклени прозореца , които са част от пода...
Розовото фламинго се смяташе за екзотичен вид за България, но от няколко години цели колонии избират езерата около Бургас за свое пребиваване. В момента повече от 450 екземпляра обитават бургаските влажни зони . Екзотичните птици никак не се..
Платформата за грамотност и правопис "Как се пише" за четвърта поредна година търси думата, която да опише максимално изминалите 365 дни на 2024 г...
И тази година по традиция стотици смелчаци от Калофер и цялата страна ще се впуснат на 6 януари - Богоявление, в мъжко хоро в ледените води на река Тунджа...
В "България днес" на 7 януари ви срещаме доайена на българската общност в..