Банковият сектор отново стряска с впечатляващи новини. За разлика от съвсем недалечното минало, когато хората узнаваха за фалити, държавни спешни помощи, синдици и необслужвани кредити, днес картината е повече от розова. Което я прави не по-малко стряскаща. Защото ръст на годишната печалба от 20% и основна лихва от 0% не са неща, с които българите са свикнали.
Банките преливат от пари – и собствени, и внесени. Собствените нараснаха за една година с повече от 450 млн. евро, вложените пари в банките пък се увеличиха с 2 млрд. евро и надхвърлиха 21 млрд. банкови депозити. Всички тези цифри биха били радващи, а и галещи ухото, ако в действителност не прикриваха една доста притеснителна действителност. Парите в и на банките растат, а кредитите – не. Т.е. голяма полза за реалната икономика от тези купища пари няма. И това е една от причините да се питаме откъде идват колосалните печалби на банките и внушителните спестявания на населението, след като икономиката в страната расте само със скромните 3%. Няма инвестиции, няма потребление, поне не в такива размери, които да доведат до такива печалби и до такива спестявания. Точно обратното – инвестициите идват предимно от Брюксел, а потреблението е твърде свито поради липсата на желание на българите да си харчат трудно спечелените малко пари при рисковете твърде лесно да останат съвсем без доходи. Този дисбаланс между планини от пари и твърде скромна делова активност принуди централната банка на страната да свали основната лихва до 0%. Това би трябвало да означава поевтиняване на парите, следователно на кредитите за бизнеса и домакинствата. В крайна сметка това би трябвало да е стимул за икономическо оживление. Поради наличието на паричен съвет в България, положителният ефект от свалянето на основната лихва ще бъде силно ограничен, но това е единственото разумно нещо, което може по закон да направи БНБ.
20% ръст на банковите печалби и 0% основен лихвен процент на централната банка – диапазонът е доста голям и няма как едното да не влияе на другото. Какви ще бъдат положителните или отрицателните ефекти, тепърва ще става ясно. Но едно друго нещо е вече известно и то е, че българските банки ще бъдат проверени тази година за всичките си активи и ще трябва да преминат през стрес тестове. Целта е да се разкрият „гнилите ябълки” според думите на един западен посланик в София, да се прочистят кредитните портфейли на банките и да се укрепят до степен, че да бъдат способни да издържат на евентуални удари на пазара, които само преди година отнесоха в небитието четвъртата по големина българска банка. Последните данни за печалбите на банките и за намаляването на лошите и необслужвани кредити вдъхват оптимизъм и дават добри гаранции за стабилността на българската банкова система.
София се сдоби с ново културно убежище. Phenomena е първият в България музей, посветен на връзката между наука и изкуство. Пространството представя научни открития, технологии, инженерство, изкуство и математика в духа на STEAM (Science,..
Село Хотанца, община Русе е домакин на " Празник на Хотанската сарма " – кулинарно-фолклорен фестивал, организиран от читалище "Светлина-1928". Началото е в 11:00 ч. на 1 ноември на централния селски площад. Програмата обхваща конкурс за най-вкусна..
В докторската градина зад Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София цари необичаен "мрак" и веселие. Пространството е превърнато в страховито, но атрактивно градско селище, посветено на Хелоуин, като тази година празникът продължава до 2..
През лятото на 2014 г. фотографът Филип Базен и философката Кристиан Волер обхождат България, като изследват поредица от самозапалвания в страната..
Тазгодишният празник на бесарабските българи, който отбелязваме ежегодно на 29 октомври, прерасна в поредица събития, посветени на българската..
На 27 октомври в Брюксел се състоя първото заседание на Акцията CA-24150 "Ценности в турбулентни времена: навигиране в социалните промени и..