Някои развития около бежанската криза през последните дни навеждат на мисълта, че по външните граници на Европа редиците се стягат за отбрана, защото предстои нещо което няма да е на добре. В началото на отминаващата седмица дойде новината за починалите от измръзване две мигрантки – момиче на около 16 години и жена на около 30 години – намерени в района на Малко Търново, на границата с Турция. Както съобщи вътрешното министерство, те са били част от заловена група нелегални мигранти, 19 на брой, изоставени от каналджиите.
Дали е имало изобщо каналджии или групата самостоятелно се е придвижвала обаче не е ясно. Ако е имало каналджии, те са подготвили „пратката” на турска територия, там са взели парите на мигрантите. Ако групата е действала самостоятелно, тя се е организирала също на турска територия, т.е. възможно е турските власти да са си затворили очите за тяхното преминаване през границата.
Дали може да се търси връзка между този инцидент и острото изказване преди три дни на турския президент Реджеп Ердоган? Той заплаши в прав текст, че Анкара може да пусне към Западна Европа бежанците от Сирия, които в момента живеят в лагери на турска територия и са над 2,5 милиона. „Може да бъдем търпеливи до определен момент, а след това да им пожелаем приятно пътуване”, каза той. А маршрутът на това „пътуване” минава и през България. Дали Ердоган блъфира? Той не е доволен от това, че ООН е отпуснала на Анкара по-малко от половин милиард долара за справяне с бежанците, а ЕС е обещала 3 милиарда евро, след като по думите на Ердоган неговата страна досега е изхарчила над 9 милиарда долара. Логично е да се помисли, че Турция иска да вдигне мизата, за да продължи да задържа мигрантската вълна.
Хипотезата за „приятното пътуване” беше коментирана от министъра на отбраната Николай Ненчев. По думите му това е възможно и „трябва да бъдем готови за всеки сценарий”. Ненчев внесе все пак доза успокоение, като заяви, че българската армия има необходимия ресурс и би могло незабавно да се увеличи присъствието на хора и техника по границата, при това многократно. Интересно какво би станало обаче, ако на нашата граница „почука” в един хубав ден дори и половината от бежанците „складирани” сега на турска територия. Дали „хората и техниката” биха се справили със ситуацията?
Ако добавим и визитата в София на Димитрис Аврамопулос, еврокомисар по миграцията, изглежда има наистина стягане на редиците пред заплахата от „миграционно цунами”. Той потупа по рамото българските власти за добре свършената досега работа по охраната на границата. Но комисарят все пак припомни, че България се намира в съседство с Турция, че София носи отговорност за опазването на външните граници на ЕС и че ако Турция не се обвърже сериозно с решаването на бежанския проблем, обстановката може много да се усложни.
От българска страна беше изразен категоричен оптимизъм. Вътрешният министър Румяна Бъчварова заяви, че на практика България има 100-процентов контрол на границата с Турция. Както и че е „неприемливо” предложението на страните от Вишеградската четворка, и преди всичко на Будапеща, България да затвори границата си с Гърция, която, по преценка на редица страни от ЕС, не може да се справи с бежанския натиск. „Трябва да подкрепяме Гърция, защото тя е наш съсед и партньор”, каза Бъчварова, каквото и да означава това.
Колкото до финансовия аспект, Димитрис Аврамопулос акцентира върху това, че за работа с мигрантите ЕК отпуска на България 91 милиона евро за периода 2014 – 2020 година. Достатъчни ли са или става въпрос за трохи хвърлени под трапезата? Българските власти не коментират. Впрочем, в България не се говори ясно и точно колко струва на данъкоплатеца охраната на границата и издръжката на мигрантите на територията на страната.
Сега е още зима. Не е сезон за масова миграция, но дано не става въпрос за затишие преди буря.
България би могла да открие културен център в Румъния, например в Тимишоара, а неговото съществуване би създало интерес към българската култура и българите въобще. Това сподели пред Радио България Янку Берчану - румънец, който от 20 години преподава..
Като спасителен център за диви животни и през тази година Столичният Зоопарк приюти сърни, пострадали от катастрофи, щъркели, които не могат да летят и дори нилски крокодил. Сред настанените животни са и конфискувани ценни екзотични птици..
Заради военни конфликти, през 2024 г. четири хиляди деца от Сирия, Афганистан и Мароко са потърсили закрила в България . Данните са от доклад на УНИЦЕФ , според който 2024 година e "една от най-пагубните за децата в условия на конфликти" в цялата..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..