Българската футболна легенда от близкото минало Трифон Иванов напусна внезапно този свят на 13 февруари. Иванов си отиде едва на 50-годишна възраст, покосен от масивен инфаркт. Смъртта му шокира не само България, но и световната футболна общественост. Отзвук за неговата кончина имаше по цял свят, а най-голямо внимание отделиха медиите в Австрия и Испания, които определят Трифон като легенда на местните клубове „Рапид” и „Бетис”.

Кой всъщност беше Трифон Иванов? Според повечето футболни експерти и негови колеги на зеления килим Трифон Иванов, известен още като Тунъо, се нарежда сред най-великите български и европейски защитници за всички времена. Роден е на 27 юли 1965 в село Горна Липница, област Велико Търново. Трифон прави първите стъпки в големия футбол в „Етър” на 18-годишна възраст. След няколко успешни сезона в местния гранд Трифон облича екипа на най-титулувания отбор в страната ЦСКА (София) и бързо се превръща в любимец на червената публика. В ЦСКА Трифон става част от може би най-силния отбор на червените, в чиито редици личат още имената на Христо Стоичков, Емил Костадинов и Любослав Пенев и достига полуфинал за Купата на Националните Купи през 1989 г. След падането на комунистическия режим той е един от българските футболисти, чиято кариера продължава в западноевропейски тимове. Присъединява се към испанския „Реал Бетис” (Севиля), където бързо се превръща в основна фигура и в последствие получава капитанската лента.

Голямата спортна кариера на Трифон включва още тимовете на австрийските „Рапид” (Виена), „Аустрия” Виена, „Фаворитнер Атлетик” и швейцарския „Ксамакс”. Иванов е трикратен шампион на България с ЦСКА и веднъж вдига шампионската купа с „Етър”. През 1996 става шампион на Австрия с ФК „Рапид” и участва във финала за КНК срещу френския ПСЖ. В края на същата година е избран за футболист № 1 на България. Освен това е носител на купата и съперкупата на България с ЦСКА. Футболната кариера на Трифон би била дори още по успешна, но през 1993 година тогавашният президент на испанския „Бетис” не разрешава негов трансфер в гранда „Барселона”. Холандската легенда и тогава тренъор на „Барса” Йохан Кройф пожелава Иванов с намерение да превърне Тунъо в стълб в отбраната на отбора след честите контузии на друг знаменит защитник Роналд Куман, но за съжаление до трансфер не се стига.

Железният защитник, както много футболни хора наричат Трифон, е неизменна част от златното българско футболно поколение на деветдесетте години на миналия век. Има 77 мача и 6 гола за националния отбор на страната. По време на незабравимото американско футболно лято през 1994 година, когато България достига своя връх в цялата си футболна история и завоюва бронзовите медали от световния форум, Трифон е неизменен титуляр и непреодолимо препятствие за велики нападатели като Габриел Батистута (Аржентина), Юрген Клинсман и Руди Фьолер (Германия). Самоотвержените му прояви в четвъртфинала срещу Германия неутрализират напълно звездното нападение на бундестима и са в основата на класирането на страната сред най-добрите четири отбора на планетата. Не само страховитият вид на Трифон, но и неговата сърцата игра са в основата на множеството му футболни успехи. Най-знаменитият му гол с екипа на националния отбор е в мача срещу Уелс в Кардиф по време на европейската квалификация през 1994 година, когато Трифон носи победата за България със страховито воле от 30 метра. Най-важният гол на Трифон, обаче идва няколко години по-късно на 10 септември 1997 в световната квалификация срещу Русия на стадион „Васил Левски”, когато Трифон класира страната за световните финали във Франция през 1998-а, което в същност е и последното участие на България на световно първенство до ден днешен. Приятелите на Трифон от златното българско поколение го определят извън терена като сърдечен, лъчезарен и с голямо чувство за хумор. След приключване на активната си състезателна кариера Трифон Иванов попада по-рядко във фокуса на общественото внимание за разлика от повечето му колеги, които стават част от новото ръководство на българския футбол. В последните няколко години Трифон беше председател на зоналния съвет на БФС във Велико Търново и работеше всеотдайно за развитието на футбола в този регион.

Поклонението пред големия Трифон Иванов ще се състои на 17 февруари в Двореца на културата и спорта във Велико Търново.

Почивай в мир, Трифоне!