Преди 115 години столицата ни става един от първите градове в Европа с наземен релсов транспорт.  През 1904-а софийските мотриси придобиват интересна особеност - пощенска кутия, вградена вляво от първата врата. От 180 мотриси  днес 150 все още имат такава кутия на корпуса си.  Един от ватманите по трамвайна линия номер 18 разказва:

Хората си пускат писмата, има си специален ключ, с който ги отварят само тези, които отговарят  за писмата… Всеки ден си ги прибират… Добре е да има…Защото някои хора не могат да ходят по пощите, мине трамваят, пусне ги и няма проблем … Не съм виждал някой млад да пуска писмо, по-възрастни съм виждал.

И днес всеки може да пусне писмо по пощенската кутия на трамвая:

Аз съм от старото поколение и знам, че много от отдавна има пощенски кутии в трамваите, виждала съм лично, че ги събират. Бих ползвала, да, много по-удобно е, отколкото да ходя примерно до някоя поща, за да пускам писмо. Последно съм го правила това нещо някъде може би преди десет години и писмото ми е стигало. Аз не бях много сигурна, но стигна писмото.

Наистина е много уместно да бъде на трамвая, това е било откакто аз се помня. Ама не всички хора използват интернет и компютри в днешно време! Бабите и дядовците, какво си мислите, та те дори съжаляват и за телеграмите, дето вече ги няма.

Има, обаче и разочаровани:

Случвало се е с мен до Испания три пъти пускам в трамвая в кутията – не са пристигнали, нито едното.

Писмата се събират 2 пъти дневно, от възлови спирки, обясни дългогодишният пощальон Емилия Стефанова:

Имаме си редовни клиенти, фирми, които пускат служебните си писма, хотелите, които се намират на спирките на трамвая, насочват клиентите си, които също пускат картички за чужбина. Има случаи много често чужденци да се снимат до пощенските кутии като нещо екзотично. С времето може би ще изчезнат…

Честно казано, по принцип самите пощенски услуги малко или повече са отживели времето си, все пак живеем във време на интернет , мобилни телефони, самата поща, още повече пък пощенските кутии в трамваите, за мен са по-скоро нещо като атракция, спомен за  миналото. Защо пък не, ако ще е романтично, нека да е романтично докрай!

А докога ще ги има, само времето ще покаже.

*BNR Academy е проект на Европейския съюз за радио и телевизия и БНР за повишаване професионалните умения на журналистите. Материалът е подготвен от участници в курса за 2016 г.