Публичните финанси навсякъде се нуждаят от периодично саниране. Тази година в България то съвпадна с традиционното пролетно почистване, а тон му даде самият премиер, като спря обществени поръчки за около 1 млрд. евро. Включи се и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която от дълго време правеше безуспешни усилия да сложи ред на подозирания във всички възможни грехове пазар на течни горива в страната. Досега тя не съумяваше да събере нужните доказателства в потвърждение на широкоразпространените в общественото пространство подозрения в картелни ценови споразумения между големите вериги бензиностанции и в монополно положение на единствената рафинерия в страната. Сега вече дойде времето и сме събрали достатъчно факти, за да проведем истинско разследване, обясняват от КЗК, имайки очевидно предвид рекордно ниските световни цени на петрола и доста изоставащите по темповете на спад цени на бензина и дизела по колонките на бензиностанциите. Още повече, че един много спорен, но много мощен и влиятелен варненски бизнесмен, от няколко месеца вече доказва на практика, че картел има и той определя цените, докато той се съобразява с пазарната логика и това му позволява да продава 20% по-евтино течните горива.

Сега комисията за защита на конкуренцията се е прицелила в седемте най-големи дистрибутори на бензин и дизел, сред които световни марки. Решението е смело, защото засяга големи световни публични компании, коментира вицепремиерът Томислав Дончев, обещавайки заедно с това на комисията „всякакво съдействие, ако такова й потрябва”.

Въпреки че, както признава самата КЗК, доказването на картелно споразумение е задача с повишена трудност и изисква доста време, тя не крие, че е твърдо решена този път да стигне до край. А краят може да е доста неприятен за търговците – глоби до 10% от годишния оборот, който макар и на малък пазар, не е за подценяване, тъй като по високи цени на горивата България се нарежда в челната петица на европейските страни. Става дума за много пари. Да не говорим за удара по имиджа и престижа, който винаги има и конкретни допълнителни икономически и финансови измерения.

Публиката, естествено приветства атаката на КЗК срещу високите цени, още повече, че и самите власти в лицето на министъра на финансите Владислав Горанов, намекнаха, че ако всичко върви по план, може да се очаква спад на цените по бензиностанциите за радост на шофьорите. Тези надежди се подсилват и от факта, че КЗК планира да разследва поведението не само на търговците на дребно, но и на самите производители на горива. В случая това е единствената нефтена рафинерия в страната, руската „Лукойл”, която се подозира в злоупотреба с монополно положение, тъй като според документите тя продава за износ по-евтино, отколкото за вътрешния пазар.

Дали иначе добрите и похвални намерения да се защитят правилата на свободната конкуренция на пазара на горива в България ще се увенчаят този път с успех, е трудно да се каже. Но че аргументите, с които КЗК обосновава похода си срещу непазарното поведение са доста убедителни, няма спор. Битката срещу петролните гиганти обаче няма да е лесна.