Първият рунд от пазарлъка с Турция в Брюксел за овладяване на мигрантската криза се проведе в началото на отминаващата седмица. Резултатите бяха представени от властите в София като умерено оптимистични. Веднага след срещата премиерът Бойко Борисов съобщи, че „преговорите на ЕС с Турция са тежки, но обнадеждаващи” и повтори тезата си, че всички външни граници на ЕС трябва да се затворят и да се преминава единствено през официалните контролно-пропускателни пунктове. „Считам, че към момента можем да бъдем спокойни, но в същото време трябва да бъдем изключително бдителни”, допълни премиерът и каза още, че е поискал от Брюксел финансиране за засилване на охраната по границите ни.

Със същия тон се произнесе и външният министър Даниел Митов, като добави, че има договорка с Турция и Гърция за система за ранно предупреждение при опасност от бежански натиск на нашите граници. От своя страна министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова увери, че се „взимат всички мерки и се засилва ресурсно и организационно готовността по границата срещу опити за нелегално и организирано влизане на мигранти”.

Като демонстрация на увереност за опазване на границите, през седмицата се проведе съвместно учение на хората от гранична полиция и военните. Министърът на отбраната Николай Ненчев го отчете като успешно, бодро заяви, че координацията на съвместните действия между въоръжените сили и МВР е на много високо ниво, и че ако се наложи ще бъде изградена ограда и по границите ни с Гърция. Да оставим настрана дали наистина след няколко часа съвместно учение може да се твърди, че координацията между военни и полицаи е на много високо ниво, но да се говори за ограждения по границата с Гърция, която е член не само на ЕС но и на Шенгенското пространство, звучи меко казано пресилено.

Тези изявления и действия определено означават, че София стяга редиците, въпреки уверенията, че всичко свързано с миграцията е под контрол и че взетото решение на срещата на върха за затваряне на „балканския маршрут“ през Гърция, Македония, Сърбия и нататък, ще осуети намеренията на още бежанци да се придвижват безконтролно към Централна и Западна Европа. Явно има индикации, че независимо от затварянето на „балканския маршрут”, или по-точно именно поради това, мигрантските потоци може отново да атакуват българските граници. Лидерът на либералната фракция АЛДЕ в Европарламента, Ги Верховщад – който определи пазарлъка с Анкара като „предаване на ключовете за влизане в Европа на наследника на Османската империя, султан Ердоган“ – изрази убеждението си, че със затварянето на „балканския маршрут” се подготвя почвата за възобновяване на маршрутите към италианския остров Лампедуза, Малта, България и Албания.

И така, накъде ще тръгнат мигрантите? Накъде ще ги поведат каналджиите? Вероятно ще разберем след втория рунд на пазарлъка ЕС-Турция, насрочен за 17 и 18 март. На първия рунд Анкара постави три условия, които намирисват на изнудване: да се удвоят парите от три на шест милиарда евро, които ЕС да й даде, за да държи под контрол мигрантите; турските граждани да могат да пътуват в ЕС без визи; да се ускори процедурата по приемането на Турция в ЕС. Искания, при които, ако бъдат приети в този им вид, Брюксел ще е паднал на колене.

Анкара твърди, че в лагерите на нейна територия има над два милиона мигранти от Сирия. Никой не може да провери дали са наистина толкова. Но ако ЕС не се договори с Анкара, и Турция започне да извозва с автобуси мигранти на границата с България, както вече беше заплашила, трудно е да се каже колко време огради, съоръжения, полицаи и военни ще устоят на вълната.