Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Комунистическото ни минало влиза в учебниците – мисия възможна?

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

България е страната в Източна Европа, която най-бавно и трудно се отърсва от комунистическото си минало – твърдят го и външни, и вътрешни наблюдатели. Въпреки доказателствата и живите спомени за несвободата, липсата на плурализъм, налагания фалшив морал и безкомпромисната разправа с инакомислещите, и днес не са малко хората, които твърдят, че при онзи строй е било по-добре, било е евтино, сигурно и спокойно. Каква е цената за тази „сигурност” е въпрос, който те предпочитат да оставят без отговор.

Тъкмо отговорите на тези въпроси обаче човек трябва да започне да търси още от училище. Ако иска да разбере в какъв свят са живели неговите родители и техните родители и защо, ако не познаваш миналото, си обречен да го повториш.

Това беше и призивът на провелата се в понеделник в София конференция „Знание и ценности - (не)изучаването на тоталитарните режими в българското училище”. Още за мотивите за нейното провеждане говори един от организаторите й – журналистът Христо Христов:

СнимкаНа първо място, всички хора, които сме във фондация „Истина и памет”, от дълго време работим по тази проблематика, а именно за преосмисляне на тоталитарното комунистическо минало. Сега чрез гражданската организация обединяваме усилия с желанието да не сме съучастници във фалшифицирането на българската история. Със своето мълчание през последните години на ниво институции това нещо се прави. Ние не искаме да сме съучастници и искаме младите хора да са добре информирани и да се случи част от реформата в българското образование.

На среща през май с министъра на образованието Меглена Кунева представители на фондацията „Истина и памет” са представили списък, в който са събрани основните факти и процеси, случили се по времето на комунизма, които, по тяхна преценка, трябва да влязат в новите учебници по история. Сред тях са трите фалита на държавата, въвеждането на жителството, тоталният контрол върху медиите и липсата на свобода на словото, отнемането на частната собственост и много други. Постигнато е било съгласие, че изучаването на комунистическия режим в училище е важно и необходимо за учениците. Необяснимо защо, на конференцията Министерството на образованието отсъстваше. Затова позицията на хората, от които зависи включването на този период от историята в учебните програми липсва. След конференцията обаче, министър Кунева коментира, че това, което ще пише в уроците за тоталитарния режим в България, зависи от авторските колективи, които ще напишат учебниците.

Противниците на изучаване на комунизма в училищата изтъкват, че няма обща позиция за това каква е била България през онези 45 години. Според тях, за едни режимът е бил време на терор, унижения и подтисничество, за други животът бил спокоен, уреден и предвидим. Изследване, проведено през 2014 година по повод 25 години от падането на режима, разкри, че 55 на сто от българите са по-скоро позитивно настроени към личността на Тодор Живков, олицетворяващ комунистическото управление на България. Това припомни в изказването си по време на дискусията евродепутатът Андрей Ковачев и допълни:

СнимкаИсторията не трябва да бъде нито лява, нито дясна. Тя трябва да бъде обективна, базирана на историческите факти. Попитаха ме кое е доброто, което можем да вземем от комунизма, не всичко беше лошо... Разбира се, че в един режим е имало и щастливи моменти за всеки един нас, които сме живели, но те не са свързани с благодарност към Българската комунистическа партия, а са свързани с личния живот на всеки един от нас. Със сигурност, ако се търси, има хора, които по времето на диктатурата на Адолф Хитлер в Германия може да са живели също щастливо. Това не означава, че един елемент може да погаси ужаса, донесъл този режим. Откъсването на България, разрухата в икономиката, предоставянето на страната ни за 16-а република няколко пъти. Не може да бъде погасено и предателството, извършено спрямо Македония и нашите сънародници там и, разбира се, в Пиринския край…

Участниците в дискусията се обединиха около тезата, че ако младите хора не получат нужните знания за близкото ни минало, няма как да се възпита и израсне активно и образовано ново поколение. Това пък крие рискове част от грешките на комунизма да бъдат повторени отново. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Митрополит Григорий

Митрополит Григорий: Христос трябва да бъде посрещнат

В очакване на Рожество Христово православната църква отваря врати за днешните богослужения, благовестяващи сбъдването на тайната на боговъплъщението. " Да съпреживеем Христовото Рождество на тържествените богослужения, за да посрещнем подобаващо..

публикувано на 24.12.24 в 09:32

Голяма част от българите искат редовен кабинет, но не и Бойко Борисов за премиер

Поставени пред алтернативата правителство с компромиси или нови избори без компромиси, 75,9% от българите се спират на правителство, 19,4% – на  избори, а останалите 4,7% се колебаят. Това показва независим телефонен сондаж на новата социологическа..

публикувано на 24.12.24 в 09:04

40 години след началото на т.нар. Възродителен процес няма осъдени

Навършват се 40 години от първия протестен митинг срещу насилствената смяна на имената на българските турци от комунистическия режим. На днешния ден през 1984 г. в ардинското село Млечино се събират над 3 хил. души от близките села Горно и Долно..

публикувано на 24.12.24 в 07:30