Космополитът Руслан Райчев

Фестивалът на изкуствата „Борис Христов“ се провежда в къщата-музей на големия български певец. Продължава до края на юни, а сред предстоящите събития е вечер, посветена на Руслан Райчев – един от най-забележителните наши диригенти, направил дълга и успешна кариера в Западна Европа. Неговият син Петър Райчев ще представи своя авторски филм „Космополитът Руслан Райчев” на 20 юни от 18.30 часа.

Ария на Абигайл из 2 д. на оп. „Набуко” изп. Гена Димитрова, СО на БНР, дир. Руслан Райчев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Завършил кинорежисура в Германия, Петър Райчев решава все пак да сбъдне детската си мечта и „да стане певец като дядо“ – тенора Петър Райчев, покорил европейските сцени между двете световни войни. Петър Райчев-внук работи в Германия 10 години като хорист и солист в малки роли. Налага се да прекъсне за около година и междувременно получава предложение да работи като импресарио в музикална агенция там. И днес се занимава с импресарска дейност, но от България. Завръща се в родината след 2006 г., когато баща му си отива от този свят.

Интервю с Петър Райчев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В един момент започнах да разчиствам неговите неща – снимки, вестници, нотни материали – спомня си той. – Поставих си за задача да съхраня всичко това, да възстановя доколкото е възможно повредени снимки и т.н. Съпругата ми започна да ме убеждава, че трябва да направя нещо с архива. Както и една наша приятелка, която още приживе настояваше да се заснеме филм за баща ми. Но той не приличаше на повечето си колеги, не искаше да се шуми около него. Беше истински артист, живееше с работата. Преди време направиха филм за него, който сега не искам да коментирам. А за мен беше трудно след като той си отиде да се заема с това. Сигурно съм сгрешил, че докато беше жив не заснех повече разговори с него, спомените му. Все пак познаваше и помнеше големите имена от световната оперна сцена. Хора, събития, театри… Той ни разказваше много често най-различни истории, заснел съм незначителна част. Направих филм, който според мен е само за тесен кръг хора. Премиерата беше преди около шест години, отново в Къщата-музей „Борис Христов”. Малко се смущавам от определението филм. За мен това е родова памет, синтезирано е всичко, което може да се каже за баща ми в мащаба, с който аз разполагах.

Серенада на Дон Жуан, изп. Никола Гюзелев, Софийска филхармония, дир. Руслан Райчев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Петър Райчев разказа още, че филмът е претърпял известни промени, тъй като е включил нови материали. Някои от тях разказват за работата на баща му извън България.

Той е един от първите български диригенти, направили кариера в Западна Европа – продължава той. – Наистина, много други пътуваха на гастроли със Софийската опера, но той имаше лични ангажименти към различни оперни театри. Още през 60-те години на м.в. е гастролирал във Франция, Германия, Швейцария. В началото на 80-те години беше във Виенската Щатсопера (един-два сезона водеше целия италиански репертоар), Миланската скала, където дирижира нова постановка на „Хованщина”от Мусоргски (режисьор Юрий Любимов). У нас сравнително късно го направиха „народен артист”. Той се шегуваше, че са го понижили, защото отдавна бил станал „международен”. Имаше една интересна ситуация, когато трябваше да прави „Борис Годунов” в Париж, с режисьора Джоузеф Лоузи. Руджиеро Раймонди беше в ролята на Борис, другите певци също бяха световни имена. Трябвало да дирижира Сейджи Озава, но той се разболял и повикаха баща ми. Това съвпадна с подготовката на юбилейно честване на Николай Гяуров в София, когато за концерта дойдоха Хосе Карерас, Мирела Френи, Пиеро Капучили. Тогава от операта в Париж осигуриха на баща ми частен самолет, за да може да репетира и на двете места. Имаше чудесно чувство за хумор, вкъщи постоянно се шегуваха с майка ми. В хубава атмосфера живеехме – с много любов, артистизъм… Съжалявам, че почти не помня дядо си, на когото съм кръстен. В близкото му обкръжение са били легендарни личности – Стефан Цвайг, Станиславски, Маяковски, Горки. Живели са в Италия, Германия и баща ми помнеше, че са ги посещавали Тосканини, Прокофиев, Шаляпин, Умберто Джордано. В такава атмосфера се е формирал Руслан Райчев в ранната си възраст. Не е случайно и това, че организираме вечерта именно в къщата на Борис Христов. Те са били много близки приятели. В началото на 40-те години баща ми е бил корепетитор в Щатсопера във Виена, асистент на големия диригент Карл Бьом. Един ден при него пристигнал Борис Христов и заявил, че е дошъл да учи пеене. Дори живял в квартирата му. Баща ми успял да го убеди, че Италия е страната, в която трябва да учи. Този невероятен певец цял живот му беше благодарен за съвета.

Ария на Манон из 4 д. на оп. „Манон Леско'', изп. Анна Томова-Синтова, Софийска филхармония, дир. Руслан Райчев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Петър Райчев ни разказа и за дните в Академията на Борис Христов в Рим, където отишъл, за да получи насоки от големия бас. Държа се с мен изключително добре, говорихме за миналото, за приятелството с баща ми. Чувствам се погален от златното перо на съдбата за контакта си с такива уникални музиканти и личности.

Споделете

Космополитът Руслан Райчев

Още от категорията

"Saracta" ни потапя в мистиката на прабългарите

"Последни дни"

Елена Доскова-Рикарди записва името си в историята като първата българка, пяла в Ла Скала

"Три епохи - три триа - три свята" – пътешествие във времето и музиката

LATIDA продължават с лекота напред с "Фак[т]"

Българско Национално Радио