България е една от най-проевропейските държави и по това коренно се различава от Обединеното кралство, което е на път да напусне обединена Европа. Вечни приятели няма, има вечни интереси, беше казал лорд Палмерстън от преди повече от 150 години и това в дадената ситуация напълно се потвърждава. Великобритания се оттегля от европейската интеграция, защото смята, че това не е в неин интерес. България остава, защото е преценила, че това отговаря на нейните интереси. На двата края на Европа мислят противоположно.
От влизането си в Европейския съюз през 2007 г. България получи доста изгоди, но и доста притеснения, упреци, обвинения и заплахи. Равносметката като цяло е положителна. За това Великобритания няма кой знае какъв принос, тъй като поначало тя си беше член на общността с особен статут, държеше са малко встрани от континенталните проблеми, а България въобще не фигурираше в списъка на важните за кралството страни нито от стратегическа, нито от политическа, нито от икономическа гледна точка. И в България не се вълнуваха особено от проблемите на острова, с изключение на футбола и кралското семейство.
От тази гледна точка Brexit не означава почти нищо за българо-британските официални отношения с някои малки, но все пак важни изключения. Още повече, че и двете страни остават членки на НАТО и де факто съюзници, което в наше време може да се окаже по-важно от обема на стокообмена или инвестициите.
Колкото още нещата около оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС да са неясни и възможните сценарии за развитие на положението в близките месеци да се множат, остава реална заплахата парите в бюджета на Брюксел да намалеят чувствително, след като Лондон спре да си плаща годишните вноски. А те хич не са малки и според някои експерти 500 млн. евро от субсидиите, които получава България от европейските фондове, са директно от британската хазна. Т. е. реална е опасността с толкова да намалеят европейските пари за изостанала България. И съответно ще нарасне вноската на България, защото британската дупка в бюджета на общността трябва да бъде запълнена.
Много важно от човешка, но и от финансова гледна точка, е какво ще стане с българите, които се намират във Великобритания. Те са повече от 200 000, които учат или работят и изхранват поне още толкова близки и роднини в родината, пращайки им редовно пари. Някои вече са с британски паспорти, други с временни разрешителни като граждани на страна от ЕС, трети пребивават и работят направо незаконно. Всички те ще бъдат по един или друг начин засегнати от предстоящите промени в британското законодателство по отношение на миграцията. И съответно парите, идващи в България ще намалеят.
Иначе на равнище междудържавен стокообмен, преки чуждестранни инвестиции, свободно движение на капитали и стоки едва ли може да се очакват някакви съществени промени. Първо, защото Великобритания и България и досега нямаха особено активни търговско-икономически отношения, второ, защото въпреки сбогуването, не е реално да се очаква пълна икономическа изолация на Лондон от континента. Ефектите, с други думи, няма да са драматични и британците ще продължават да бъдат едни от най-многобройните туристи по българските морски и планински курорти поради изгодните условия.
Най-големи и чувствителни промени се очакват в статута на лондонското сити, което е един от трите най-големи финансови центрове в света. Много чужди и местни банки вече заявиха намеренията си да преместят дейността си в страни от Европейския съюз – Франция и Германия например. Това са обаче проблеми, които вълнуват малцина в България, която нито има капацитета, нито експертизата да участва активно на световните валутни и финансови пазари. А и повечето български банки са собственост на финансови институции от Евросъюза.
Най-лошият сценарий, който се споменава доста често, е постепенното разпадане на Евросъюза след Brexit или реформирането му до такава степен, че България на практика да изпадне от него. Такава възможност не е изключена, но все още никой не знае какво точно ще се получи в крайна сметка и поради това е безсмислено да се правят прогнози за последиците за страната от тази катастрофична прогноза. А че ще бъде катастрофична за България, може да се твърди със сигурност.
На 6 януари Българската православна църква отбелязва Богоявление. Според Библията, на този ден Йоан Кръстител покръстил Исус Христос в река Йордан. По традиция в храмовете се извършва празнична Богоявленска литургия, освещава се вода и след това..
Платформата за грамотност и правопис "Как се пише" за четвърта поредна година търси думата, която да опише максимално изминалите 365 дни на 2024 г. "Всеки може да даде своите предложения, дори те да се повтарят - напишете ги", призовава Доли..
На днешния 6 януари, Богоявление, във всички гарнизони на страната ще бъде отслужен традиционният водосвет на бойните знамена, флаговете и знамената-светини на Българската армия. Тържественият ритуал в София ще започне от 11.00 часа пред Паметника на..
Година на политическа нестабилност и противопоставяния не толкова на идеи за излизане от дългогодишния властови ребус, в който се намира България, а на..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв..
В "България днес" на 7 януари ви срещаме доайена на българската общност в..