Можем да я приготвим по най-различни начини, да й вдъхнем още толкова пъти любов, ала каквото и да правим, тя неизменно грее като слънце. Нейно величество Баницата! Пред нея се прекланят дори в най-далечните земи – и колкото повече въздишат, толкова по-често ги навестява тя в съня.

Добре дошли на 16 юли на 16-ия вече традиционен празник на баницата в село... Баница, разбира се. И ако някой леко е намръщен, да знае, че времето е с нас. Сега ни е приятно, леко хладно и баниците са в добро настроение – както сме и ние.

Приповдигнат тон, радостни очи и надничащо зад облак слънце – наистина отлични първи впечатления от селото с най-вкусно име. Погледнато от високо, то прилича на навита баница. И не случайно веднъж годишно се превръща в мястото с най-голямо стълпотворение на баници по света.

В съботната утрин врачанското село събира повече от сто майстори, които излагат своите произведения в читалището. Първа зад отрупаните маси срещаме Иванка Парисова от с. Паволче – в народна носия като на български празник.

Най-важната е вълчата ми баница, която се прави много трудно, но пък е много вкусна. Със сирене, бекон, гъби – като за вълк, който е много гладен. И за да стане баницата хубава, продуктите трябва да бъдат домашни и да се прави с любов, обяснява тайната на своето творение тя.

До нея седемгодишната Дани се усмихва до тава с традиционна баница.

Аз правя баница с баба – хвали се момиченцето. – С яйца, сирене и кори. Ей така – бъркам яйцата и й помагам да ги чупи. Хубаво се получава.

Майсторите на може би най-прочутия български деликатес са претрупали дългите маси в двата коридора на читалището. Баниците с яйца и сирене, с кайма, със спанак, с люта чушка, с тиква, с шоколад, с локум, с халва, с кокос – въобще с причудливите фантазии на професионалисти и любители, са дар за всички гости. Но и предизвикателство за кулинарните умения и артистични хрумвания. „Експонатите” се състезават в четири категории – солени традиционни, с месо и със зеленчуци, сладки и оригинални, а в ролята на строгия съдия на „най-обичания български продукт – по-обичан и от ракията” влиза водещият на кулинарно предаване Иван Звездев .

И докато журито си върши работата, обиколката ни продължава. Спираме се пред млада дама, която разлива руйно вино в кафяви пръстени чаши – очевидно вкусов акцент към своето творение.

Да, баницата е подлютена и върви с вино. С домашно червено, пояснява Ивалина Данова от с. Косталево и избухва в смях. Започваме да пием, като се подлютим. Но не и на закуска.

Мъжката баница на Николай Николов май също носи на алкохол. Няма как иначе – щом авторът й се разнежва с умалителни имена.

Малко брашънце, след това кашкавал, салам и още други подправчици се слагат. Рецептата не е моя, но и от мен си добавих някои неща. Защото като ида в градината – и каквото расте там. По малко вземам оттук-оттам, нарежа го на ситно, бъркам, слагам в тавата и готово. Върви с всичко – и с бяло вино, и с червено, и с ракия, и с бира.

Нашият разказ може да продължава до безкрай, защото край всяка тава с баница дебне кратка история. Но избираме до го завършим с оригиналното присъствие на женската група от Згориград.

Уменията ни са големи, капацитетът ни е голям. Можем, правим ги, хвали се от името на всички Силвия Павлова. Най-необичайната ни баница е с кокошката и моята с халвата. Баницата с кокошка е типична за Згориград като красота, дизайн и се прави предния ден. Кокошката се слага в средата – отгоре легнала да мъти, а около нея баницата.

И наистина, наперената й човка с вирнат гребен наднича от тавата.

Ех, хубав празник се получи. В село Баница съселяни и гости се преситихме на баница, а от небето най-чувствителните сякаш доловиха да слиза Раковския копнеж – „О, вкуснейшая болгарская баница!”

Снимки: Диана Цанкова