Когато до нас достигат новини за българи, допринесли с ума, таланта и труда си за развитието на света, си казваме, че все още има надежда да се спасим. Един от тези сънародници, които ни изпълват с гордост, е проф. Емилия Енчева. Тя ръководи лаборатория по сърдечна оптогенетика в американския университет „Джордж Вашингтон” и неотдавна публикува в престижното списание Nature Communications иновативен метод за по-добро диагностициранe и лекуване на пациенти със сърдечни проблеми.
Моята лаборатория е една от първите, която успя да извлече светлочувствителни протеини от водорасли и да ги използва в сърдечни клетки – обяснява проф. Емилия Енчева. – Ние стимулираме тези клетки и записваме електрическата им активност. Това ни дава възможност много бързо да тестваме лекарства и химически компоненти, за да проверим потенциалната им токсичност. И тъй като в момента няма друга подобна система, интересът към работата ни е доста висок.
Само преди половин година проф. Емилия Енчева оглавява лабораторията по оптогенетика във вашингтонския университет – една от малцината в света, и за това нищожно време успява да направи откритие с потенциал поне в две насоки.
Една от тях е за масово тестване на лекарствата, за да ги направим безопасни и без странични ефекти. Второ приложение е да разработим нови пейсмейкъри и дефибрилатори, използващи по-ниска енергия. По този начин няма да се сменят батериите в устройствата, които се имплантират в пациентите. Т.е. чрез оптическото стимулиране ние се надяваме да променим начина на лекуване на хората със сърдечни заболявания – казва проф. Емилия Енчева.
След 15 години в Ню Йорк, тя напуска професорското място и довежда екипа си, за да изгради новия Департамент по биомедицинско инженерство във вашингтонския университет, който се намира близо до Белия дом. А американската й мечта започва през далечната 1994 г., когато пристига в Мемфис с намерението да се занимава с наука.
Доброто тук е, че обществото дава шанс на всеки – независимо на каква възраст е, стига да има мотивацията и амбицията да постигне нещо – спомня си първите стъпки проф. Емилия Енчева. – Аз завърших докторска степен, успях да доведа семейството си, три години бях в университета „Джонс Хопкинс” в Мериленд и след това получих професорското място в Ню Йорк. Не беше лесно, но трудностите са зад нас, така че не съжалявам, че направих този преход.
Трудно е да се намери друга страна с толкова добри възможности и инвестиции в науката, е убедена българката. Затова и според нея Съединените щати са центърът на световната медицина, макар навсякъде да има креативни хора. Именно тук проф. Емилия Енчева се чувства призната и оценена.
Колкото по-напред вървиш в кариерата, толкова атмосферата става по-политическа и, както навсякъде, високите ешелони се доминират от мъже. Трудно е, след като си преминал определени степени на успех, да се наложиш и конкурираш с тях. Но признание има – не е лесно, трябва да си упорит и постоянен, трябва да си борбен, за да не се отчайваш и отказваш. Това е основното, за да успее човек тук – казва тя.
И тъй като с тези качества е надарен неедин сънародник, доказателството за това идва с публикацията на откритието на проф. Емилия Енчева. По същото време и по същата тема със своя научна статия излиза и българката проф. Наталия Траянова, която допълва иновационния метод чрез компютърни модели, предсказващи кои пациенти са подходящи за имплантирането на дефибрилатори. Макар и съвпадение, двете българки пробиват заедно в научните среди – през 1996 г. те написват първата си обща статия и оттук започва възходящият им път.
България се преклони пред жертвите на "Кървавата Коледа" в Македония през 1945 г., когато хиляди македонски българи са избити от режима на югославския диктатор Тито, заради българското си самосъзнание. На церемония пред столичния храм “Света Неделя”..
Продължава работата по снегопочистването на територията на София.170 машини обработват със смеси срещу заледяване и избутват сняг по улици и булеварди, съобщи пресцентърът на Столичната община. Работи се по общинската пътна мрежа, Южната дъга на..
Първият български аватар е жена. Казва се Ахинора. Името ѝ означава могъщ господар и според легендата така се е казвала жената на основателя на българската държава Аспарух. Ахинора е инфлуенсърка и създава поне по два поста на ден.Тя е 24-годишно..
15 януари даде дългоочакваната развръзка на загадката, свързана със..
Тропическата оранжерия на Ботаническата градина на БАН ще бъде отворена за посетители от 16 до 26 януари всеки ден от 10,00 до 16,00 часа. В колекцията..
В четвъртък сутринта на места в котловините и около водните басейни видимостта ще бъде намалена. След обяд облачността ще се разкъсва и намалява, над..