Наскоро „Имперски колеж Лондон” обобщи и публикува интересни данни за ръста на народите през последните сто години. Проучването е проведено от 800 изследователи, които разкриват, че холандците и латвийците са най-високите хора в света, но пък иранците и южнокорейците са увеличили ръста си съответно с 16,5 и 20,2 см за век, което е рекорд. На кое място са българите и защо се обръща внимание на това проучване, потърсихме отговор от проф. Иво Кременски, национален консултант към Лаборатория за геномна диагностика към Медицински университет – София:

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю с проф. Иво Кременски

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Проф. Кременски сподели, че България още преди 35 години е имала Национална програма за профилактика на генетичните болести и в това отношение е сред първенците в Европа. В момента такава има само за някои елементи. Например с ресурс на Здравната каса се изследват всички новородени бебета за 3-те най-често лечими генетични заболявания. Осигурено е  безплатното изследване на бременни жени за хромозомни аномалии, като синдром на Даун например. Тези тестове са с висока надеждност. Колкото до важността от изработването на такава действаща Национална програма за профилактика и диагностика на генетичните болести, на генетично предразположените и редки болести в България, той сподели:

Поради липса на програма, от 65-70 000 нуждаещи се бременни годишно се изследват едва 25 000. Това показва, че те не са достатъчно информирани за предоставяната услуга. България се нуждае от 5-6 лаборатории към университетските центрове, каквато е от няколко месеца и нашата, в които да се провеждат качествени и достъпни за всички генетични изследвания. В момента  има над 30 лаборатории, които безконтролно извършват тези дейности. Когато се допусне грешка, последствията са изключително тежки. Изводът е, че българското здравеопазване спешно се нуждае от регулаторни мерки. Една от основните стъпки на прецизната медицина е информираността на хората,  както и от изготвянето на централизиран национален генетичен регистър, достъпен за всеки, който има отношение към здравеопазването. Важно е да се знае, кои са болните, каква е генетичната характеристика на мутациите, какво ни очаква. Да има така нареченото електронно досие. През последните години у нас са открити нови 15 генетични болести и 350 нови мутации в болести като мускулни дистрофии и атрофии, средиземноморската бета-таласемия и др. – сподели проф. Кременски, видимо притеснен от ситуацията.