Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За образованието – или добро или нищо?

БНР Новини
Снимка: архив

Утре в България започва новата учебна година. Обичайните вълнения този път са примесени с тревоги покрай стартиралата на 1 август т.г. реформа в българското образование с влизането в сила на новия Закон за предучилищното и училищното образование. Реформата бе дългоочаквана. Дали обаче заложеното в нея ще доведе до по-добро или фокусът върху структурата ще остави съдържанието на заден план? От страна с добри образователни традиции България през последните десетилетия полека зае място сред лидерите по образователно неравенство в Европа. Учениците в малките населени места изостават с до 3 години в подготовката от връстниците си в големите градове. Децата от бедни семейства постигат все по-ниски резултати спрямо тези от заможните. Само през учебната 2015/2016 година от училище отпаднаха около 3 900 ученици. Светъл лъч е успешното участие на българчетата на международни олимпиади по математика и информатика, крепящо се на ентусиазма на учителите.

Сред новостите е това, че основно образование вече ще се получава след 7-ми клас, или с година по-рано. Допуска се и самостоятелна форма на обучение. Условието за осигуряване на „равен достъп до качествено образование” остава, но от постния бюджет на държавните училища средства ще отиват и за субсидиране на частните. В подкрепа на идеята за „ранно откриване на заложбите“ и „насърчаване на развитието им” е проектът „Твоят час” по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. С това на практика се възобновяват познатите от соца кръжоци по интереси, с тази разлика, че новото начинание, като всеки проект по линия на ЕС има срок, а той е 29 месеца. Какви са очакванията от промените и какво реално се случва в българското образование?




Прекалено много става писарската работа.  Документи, документи, документи… За да можем да се справим с цялата документация, децата остават на втори план, – така коментира накратко промените учителката по биология Теодора Велева.

В новия закон се акцентира върху ключовите компетентности. Ще доведели това до реален шанс за по-успешна реализация на младите хора?

Ключовите компетентности и досега бяха заложени в училищната подготовка. Въпросът е, че не сме подготвяни да обучаваме на тях. Много учители са обучавани по не толкова съвременни методики, а организираните курсове за квалификация са по-скоро едно похарчване на пари и отчитане на дейност, отколкото реално обучение, – споделя Теодора Велева:

Като квалификация сме принудени да се самоквалифицираме. Аз сама стигам до всяко ново нещо, което мога да предложа на децата, с които работя.

Друг голям проблем е и неадекватното оценяване на знанията на децата:

В момента те са приучени да бъдат изпитвани на тестове. Подготвяйки се за тестовете обаче те не се научават да излагат знанията си в писмена форма. На държавните зрелостни изпити доскоро в биологията имаше един отворен въпрос, който обикновено оставаше без отговор. Сега вече и той е затворен. Тестовете със затворени отговори дават възможност „да се играе на тото” или да се избере правилният отговор по метода на изключването, – обяснява Велева. Според нея един от проблемите, които пречат на българското образование е, че:

В момента в медиите се излива много негативна информация. Търси се сензацията: кой кого набил в училище, колко лоши са нашите тийнейджъри. А всъщност няма лоши деца. Има лоши възрастни. Тийнейджърите навсякъде по света се еднакви. Просто тяхната енергия трябва да бъде канализирана в нещо, което им е интересно хем да научават, хем да нямат време да мислят за глупости – споделя Теодора Велева. Обяснява, че самата тя в работата си винаги се стреми да скъси дистанцията между себе си и своите ученици: – Аз си позволявам да говоря с тях на техния език, на техния жаргон, за нещата, които ги интересуват, без да ме притеснява разликата във възрастта.

Тя е от 3-те процента учители в българското образование, които са на възраст под 35 години. Децата я обичат и с удоволствие посещават не само часовете й по биология, но и училищните й курсове по оказване на първа помощ. А при инцидент на улицата, ако са наблизо, те винаги ще ви помогнат. Всъщност, за да го има българското образование, трябва да се чуе и гласът на тези като нея, учителите, а системата да се обърне към ученика. И европейските фондове да станат средство, а образованието – цел. Само толкова.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Министърът на външните работи Георг Георгиев

Няма покана от Скопие за общо честване на Гоце Делчев

Няма да има съвместно честване със Северна Македония на 153-тата годишнина от рождението на Гоце Делчев на 4 февруари. България не е получила покана да почетем заедно този ден, съобщи външният министър.  Георг Георгиев определи отношенията между..

публикувано на 03.02.25 в 09:27
Росен Желязков

Премиерът Росен Желязков участва в среща на лидерите от ЕС за европейската отбрана

Днес в Брюксел премиерът Росен Желязков ще участва в неформална среща на лидерите на ЕС, фокусирана върху укрепването на европейската отбрана. Дискусиите ще обхванат повишаването на отбранителните способности на Съюза, противодействието на хибридни и..

публикувано на 03.02.25 в 06:45

Официално стартира дейността на съвместния контингент за охрана на българо-турската граница

В понеделник, 3 февруари, в Свиленград с официална церемония стартира дейността на съвместен контингент от служители на България, Австрия, Румъния и Унгария за охрана на българо-турската граница. Българският министър на вътрешните работи Даниел Митов ще..

публикувано на 03.02.25 в 06:30