Какво му е необходимо на човек, за да открие свой собствен музей? Естествено, голяма доза ентусиазъм, любов към ретроавтомобилите, но не само това – Динко Кушев, който наскоро откри свой музей на социализма в родната му Пещера, иска да остави жив спомена за годините на своето детство. В бившето кино в града е подредил лъскави стари автомобили, които са били гордостта на социалистическото автомобилно производство.


Най-голям интерес предизвиква един от тях – “Чайка“, произведен преди повече от 40 години, оборудван с електрически стъкла и климатик.


Динко Кушев започва да събира автомобилите преди 5-6 години, но днес е подредил в музея си и много вещи от онова време. А по време на разходката покрай експонатите звучат български шлагери от 60-те, 70-те и 80-те години.

Това всъщност е моето детство. Тук имаме над 20 витрини, които са екран на онова време – най-различни предмети от бита, от техниката. Хората като ги видят си спомнят за тях и дори някои по-сантиментални са се просълзявали. Интересно им е, събужда у тях спомени от детството. Колкото и трудно да е било, хората си спомням с носталгия за него. Това време много ми харесва, макар че е било време на немотия, на трудности. Но в детството си тогава не сме го усещали. На нашите родители сигурно им е било много тежко. Сега вече, връщайки се назад, можем да дадем оценка за какво е ставало въпрос. Но всеки един строй си има своите плюсове и минуси.

Динко Кушев е подредил своята сбирка с много любов към всеки детайл. И се чувства горд, защото е успял да осъществи мечтата си, но и защото музеят се харесва на съгражданите му. Всички ме подкрепят – казва Динко Кушев.

Аз искам малко или много да я съхраня тази история и хората да имат какво да гледат. Много е важна и автентичната обстановка – намираме се в стар киносалон, автентичен, непокътнат от времето на комунизма. Над 15 години стоя празен и неизползван и сега му вдъхнахме нов живот.

Въпреки, че Динко Кушев се гордее с музейната си сбирка, споменът за миналото все пак му навява тъга. Не всичко беше лошо – признава той, и продължава:

В момента виждам един разпад на духовността в България. Няма ценности. Колкото и да се опитваме да ги видим у младите хора, у децата, подрастващите, няма ги. Трябва да се мисли повече в тази насока, тъй като цялата култура и възпитание на хората се развива в много неблагоприятна посока.

Снимки: carsofsocialism.com