Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бюджет по време на нестабилност с несигурна съдба

БНР Новини
Снимка: архив

Изготвеният и представен миналата седмица от Министерство на финансите проект за държавен бюджет за 2017 г. беше определен от самия министър Владислав Горанов като консервативен и скучен. С това той искаше да каже, че правителството на премиера Бойко Борисов не предвижда никакви радикални промени, дори и обещаваните и очаквани от всички реформи, и ще играе на сигурно с картата на стабилността. Президентските избори в неделя обаче объркаха сметките на управляващите, които понесоха тежка и очевидно неочаквана за тях загуба. Толкова голяма, че не можаха да я приемат и правителството подаде оставка и обяви, че управляващата партия ГЕРБ излиза от всички равнища на властта. Стигна се дотам да бъде заявено официално, че дори вече внесеният в Бюджетната комисия на парламента проектозакон за бюджета за догодина ще бъде оттеглен. Заваляваха коментари, обяснения, тълкувания, прогнози и анализи на последиците на това решение върху публичните финанси и цялата социално-икономическа система на страната. Едни предричаха срив на държавата, други успокояваха, че нищо драматично няма да се случи, освен че обещаните увеличения на минималната работа заплата, някои социални помощи, заплати и бюджети на министерства няма да се случат. Паниката и суматохата траяха няколко часа, докато самият министър на финансите не заяви публично, че проектозаконът няма да бъде оттеглен и ще се разглежда и приема от Народното събрание, въпреки оставката на правителството. И парламентът започна да работи по проектозакона, като се очаква скоро той да бъде евентуално приет на първо четене. Но нещата вече не бяха както преди. Защото този бюджет е на правителство в оставка, а ще трябва да го изпълняват поне още две други правителства – служебно и избрано след предсрочните парламентарни избори, вероятно другата пролет. А дали тези правителства ще харесат заложената политика в бюджета от техните предшественици и ще искат да изпълняват тяхната воля? Най-вероятно – не. Бюджетът е политика в концентриран финансов вид, а от резултатите от президентските избори се видя, че мнозинството българи не харесват водената от досега управлявалите ги политика. Следователно не харесват и приоритетите, заложени в новия бюджет.

Въпросът е колко пъти до следващия бюджет за 2018 г. ще бъде ревизиран неприетият още държавен финансов план за 2017-a. Сама по себе си тази неизвестност поражда нестабилност – и в бизнеса, и в администрацията, и в цялото общество. Всички те вече са си направили някакви планове, проекти за догодина, които очевидно ще им се наложи да преразгледат и то в неизвестна посока. За сметки е още много рано да се говори.

По-важното е, че това, което сегашните депутати започнаха да обсъждат и се готвят да гласуват, има много малки шансове за дълъг живот и въобще за практическа реализация. Тук въобще не става дума, че сегашният проект е лош или сбъркан. Напротив, всички сериозни анализатори отбелязаха, че той доста точно определя приоритетите на страната, разумно разпределя разходите, трезво оценява приходите и реално означава стабилност и умерен икономически растеж за страната. Винаги може да бъде и по-добре, това е вярно, но не това е проблемът. Проблемът е преди всичко политически и социален. Българите гласуваха на последните президентски избори не толкова за, колкото против – против мизерията, корупцията, злоупотребите и незадоволителното си качество на живот, което не се подобри чувствително през последните години за мнозинството българи. Те искат промяна. Каквото и да означава това.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Новото българско правителство – край на политическия хаос или временно затишие?

България излезе от дълга политическа дрямка – 81 дни след шестия поред предсрочен парламентарен вот Народното събрание избра 105-ото правителство на страната. 125 депутати подкрепиха коалиционния кабинет, скрепен със споразумение между три от..

публикувано на 20.01.25 в 13:10

Думата на 2024 година за българите е "Шенген"

"Шенген" е най-знаковата дума в България за изминалата 2024 г. С 37% от гласовете люксембургското село, което е нарицателно за свободното придвижване на хора и товари в ЕС, оглави класацията в провежданото вече за четвърта година проучване от..

публикувано на 20.01.25 в 13:05

Съветът на ректорите иска по-лек визов режим за чуждите студенти, МВнР не дава "бърза писта"

Министерството на външните работи не смята да разрешава "бърза писта" за издаване на визи за чуждестранни студенти от трети страни - мярка, за която силно настоява Съветът на ректорите в България. Във връзка с приемането на страната в Шенген..

публикувано на 20.01.25 в 12:00