Анализаторите, властите, медиите и международните финансови и икономически организации не спират да твърдят, че за България 2016 г. е била върхова година с отдавна невиждани икономически постижения и показатели. Това важи както за макроикономическите, така и за микроикономическите индикатори на равнището на отделни фирми. И частният бизнес, и публичният сектор изглеждат доволни от резултатите, още повече, че всички смятат, че тези постижения няма да се повторят през тази година и тя ще бъде доста по-скромна в икономическо отношение.
Над 17 млрд. евро са влезли в държавните каси през 2016 г. или с 3% повече от прогнозите. 16 млрд. евро са изразходвани. В крайна сметка държавната хазна регистрира сериозен излишък в размер на около 1,6% от БВП.
Добре ли е това и къде трябва да отидат тези останали непохарчени публични средства?
На пръв поглед излишъкът изглежда като нещо положително, което говори, че властите добре са си свършили работата по събирането на данъците, осигуровките, митата и най-различните такси. И това в действителност е точно така – данъчните приходи нарастват с около 1,2 млрд. евро. Не по-маловажно, особено за едно консервативно правителство като това на партия ГЕРБ, е да харчи толкова, колкото има и да не си позволява разни социалистически социални луксове и екстри. Тук картината е по-противоречива, въпреки идеологическите догми. Второто правителство на премиера в оставка Бойко Борисов беше наистина сравнително пестеливо през миналата година, но пък беше неприятно изненадано от едно непредвидено, макар и не толкова неочаквано, събитие, което малко му обърка сметките. Става дума за 600-те млн. евро, които то бе осъдено да плати за никому ненужните в момента два атомни реактора за имагинерната втора атомна централа в Белене. Към тях трябва да се добавят и още 500 млн. евро, които със спорни аргументи и в последния момент на годината кабинетът отпусна за санирането на многофамилните сгради, където живеят в частни апартаменти стотици хиляди българи. Спорни аргументи, защото крайните либерали обвиняват властите, че безплатно за собствениците на въпросните апартаменти повишават тяхната цена, ремонтирайки ги до основи.
Ако не бяха тези две изненадващи плащания, държавният бюджет щеше да регистрира още по-голям излишък. Въпросът е необходим ли е той и за какво евентуално би било най-добре да се похарчат тези свободни пари. По принцип малко пари в повече, никога не са излишни и никой не се отказва от тях, а желаещите да получат част от тези средства са безчет. Различните социални сфери се надпреварват да доказват в какво тежко материално и финансово състояние се намират и колко се нуждаят от държавни субсидии – и здравеопазването, и пенсионерите с техните мизерни и унизителни пенсии, и образованието, и науката, и спорта, и военните, и полицаите, и т.н., и т.н. Колкото и справедливо да е разпределението на баницата, недоволни винаги ще има. В разпределение всъщност се крие най-голямата опасност. Почти до средата на годината България ще бъде управлявана от назначено от президента служебно правителство при разпуснат парламент. Това служебно правителство едва ли ще посмее да развърже кесията и да почне да харчи наляво и надясно, особено без одобрение от парламента. Така че на практика този бюджетен излишък е малко вероятно да влезе в употреба в близките шест месеца и надали някой ще получи допълнително публично финансиране. Най-добре е той да влезе във фискалния резерв, каквито са и намеренията, а така резервът ще достигне астрономическа сума от почти 8 млрд. евро.
Само няколко седмици след като беше обявена за "Писател на 2024" на годишните награди на "Столична библиотека" и след отличието за "Нишка" за роман на годината в категория "Българска литература" на наградите на Ozone.bg, Виктория Бешлийска отбелязва..
България ще участва в съвместни обществени поръчки в областта на отбраната на ниво ЕС по проекти за придобиване на системи за противовъздушна отбрана IRIS-T и гаубици CAESAR. Министерството на отбраната е заявило и е получило одобрение още..
Изкуственият интелект сега е изграден изцяло от класически компютри с алгоритми, докато изкуственият интелект на базата на квантовите компютри ще е много по-бърз и функционален, казва докторантът Иво Михов от Центъра за квантови технологии на..
Точно преди 3 години, на 24 февруари, започна инвазията на Русия в Украйна – събитие, което събуди Европа 77 години след края на Втората световна война и..
Най-престижният форум на местната власт на Балканите – B40 ще се проведе в София между 24 и 25 февруари. Темата на софийското домакинство е “Бъдещето на..
По повод третата годишнина от войната в Украйна, българско-украински сдружения и неправителствени организации организират вечерта на 24 февруари..