Разпускането на парламента и насрочването на предсрочните избори в България е въпрос на дни. Въпреки това политическото напрежение в законодателния орган не намалява, а се повишава, и то пак във връзка избирателната система.

Във вторник Комисията по правните въпроси отказа да включи в дневния си ред точка за обсъждане и приемане на резултатите от националния референдум за въвеждане на мажоритарна избирателна система. Предложението беше направено от ГЕРБ в извънреден порядък, но срещу него се обявиха всички останали сили, представени в комисията – БСП, ДПС, Реформаторския блок, Патриотичния фронт, БДЦ, „Атака” и АБВ. Макар и останала една срещу всички, партия ГЕРБ не се отказа от намерението да вкара темата в дискусиите в първия ден от новата пленарна сесия на парламента. Подобна позиция на „един срещу всички” ГЕРБ зае и през юни 2014 г., когато по повод договорката на политическите сили в Консултативния съвет за национална сигурност предишните парламентарни избори да се проведат между 28 септември и 12 октомври, лидерът на партия ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че на БСП, ДПС и „Атака” вяра не може да се има и „оттук нататък е война”. Повод за радикално противостоене тогава даде отхвърлянето на предложение на ГЕРБ парламентът да не обсъжда вето на президента Плевнелиев върху Закона за МВР. Сега повод за противостоене е несъгласието пропорционалната избирателната система на България да бъде сменена с мажоритарна два месеца преди изборите. Срещу това се обявяват не само всички парламентарни сили освен ГЕРБ, но и новоизбраният държавен глава Румен Радев, който изрази недоумение защо темата с референдума за избирателната система се „съживява дни преди разпускането на 43-то НС, съпроводена с искания за удължаване на неговата работа". В тази връзка, Радев е категоричен, че няма да удължава живота на настоящия парламент и в най-кратък срок след встъпването си в длъжност на 22 януари ще назначи служебно правителство, ще разпусне НС и ще насрочи парламентарни избори.

Прави впечатление, че смяната в изборните правила в България започва да става опасен прецедент, а срещу тази практика се обявяват не само партии, но и експерти. Редица социолози коментират, че намеренията за такава смяна в последния момент поставят парламента в конфузната ситуация.

Вероятно това съзнава и самата ГЕРБ, а настойчивостта й се дължи на предизборни цели. В обществените нагласи желанието за промяна в изборната система е категорично и подкрепата му логично би дала предизборни предимства. Дали е така ще отговорят в крайна сметка самите предсрочни избори. Резултатът няма да очакваме дълго, защото те ще бъдат проведени в края на март или началото на април.