Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Очаква ни гръцки сценарий, ако не се разделим с корупционния модел

Кирил Петков
Снимка: capital.bg

Десет години след началото на членството си в Европейския съюз България остава най-бедната страна в него с минимален месечен доход от 460 лв. (235 евро). Каква е причината тя да изостава от страни като Румъния (319 евро), Литва (360 евро) и Естония (470 евро), с които имаше приблизително еднакъв старт?

За да отговори на този въпрос, икономистът Кирил Петков се позовава на световния индекс на корупцията и прави извода, че за десет години явлението се е разраснало в страната ни. Ако корупцията беше сведена до нивото ѝ в Словения, хората у нас щяха да бъдат с 50 на сто по-богати.

Корупцията не влияе отрицателно само чрез присвояването на държавни средства, но и чрез пропуснатите възможности, обяснява още завършилият в Харвард икономист и дава за пример пропиления шанс пред страната ни, свързан с 10-процентния корпоративен данък.

Ако човек управлява европейска компания, има логика да я позиционира у нас, за да прави своите продажби и износ за целия ЕС от страната с най-нисък корпоративен данък – казва Кирил Петков. – И ако корупцията нямаше такива големи мащаби, щяхме да виждаме огромен брой европейски компании да плащат данъка си тук. Една подобна компания в Пловдив например представлява една 800-на от прихода от корпоративния данък. Така ако имахме само 800 такива компании, този приход щеше да се удвои и с него да се решат проблеми като пенсии, минимални заплати, здравеопазване, образование. Но заради корупцията и неработещата съдебна система хората си казват “Рискът е прекалено голям, за да започнем бизнеса си в България” и тези средства никога не влизат в нашия бюджет.

Грандиозни корупционни сделки като случая с КТБ, скандални обществени поръчки и какво ли още не – всичко това възпира инвеститорите да поемат необоснования риск.

Невероятно беше как погубихме 4 млрд. лв. през КТБ и какво би станало, ако ги бяхме инвестирали – продължава Кирил Петков. – Но зад КТБ има 60 заема и множество въпроси - кои са тези 60 души, защо все още няма нито един осъден, защо изпълнителният директор е в Сърбия и никой не го е разпитвал. Друг пример е свързан с горивата, монополите, картелите. През 2015 г. “Лукойл” има 5 млрд. лв. продажби през “Нефтохим”, а същевременно - загуби от 122 млн. лв. Как е възможно да имаш такава загуба при толкова висока печалба? И още един въпрос – наистина ли всяка поръчка за инфраструктура, направена чрез държавата, е на най-оптималните нива?

Според Кирил Петков решението оттук нататък е в ръцете на изпълнителната власт. Ако тя има воля да промени статуквото, може да започне с разследване на ДДС измамите и необявените доходи. За целта обаче има нужда от независим ръководител на НАП, който да се фокусира най-напред върху големите компании като източник на най-високи приходи в бюджета. По думите на икономиста, ако продължаваме по досегашния си път и не работим за увеличаването на БВП, не ни очаква нищо добро.

От 2011 г. досега сме удвоили държавния заем и ако продължаваме да го правим на всеки пет години, ще изпаднем в дългова спирала – категоричен е Кирил Петков. – Затова трябва да кажем “не” на корупционните модели, да се фокусираме върху конкурентността в износа и да не разчитаме на външни заеми и еврофондове, които постепенно ще бъдат намалени. Всеки българин има задачата да възприеме, че вече нямаме стабилност – или сменяме модела и вървим нагоре, или слизаме надолу и сценарий като в Гърция не е толкова невъзможен.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

България участва на изложението "Зелена седмица" в Берлин

България се представя на започващото днес международно изложение за хранително-вкусова промишленост, земеделие и градинарство "Зелена седмица 2025" в Берлин.  Престижният форум представя новостите в сектора и продължава до 26 януари. Акцент на..

публикувано на 17.01.25 в 07:55

България днес - 16 януари 2025 г.

На 16 януари 2025 г. в "България днес" говорим за договора за сътрудничество между БНР и Западно- и Средноевропейската митрополия, подписан в Берлин. Ще чуем какво казаха по този повод генералният директор на БНР Милен Митев и Западно- и..

публикувано на 16.01.25 в 19:00

Леко повишаване на температурите в петък

В петък, 17 януари, до обед ще бъде предимно слънчево, със слаб и умерен западен вятър. Минималните температури ще бъдат между минус 6° и минус 1°, в отделни котловини – до минус 10°, а максималните – между 2° и 7°. В София градусите ще варират от..

публикувано на 16.01.25 в 18:40