Приемственост и промяна. Това определи като своя пътеводна звезда новият президент на България Румен Радев в краткото си слово по време на церемонията вчера в София за встъпването му в длъжност. Вече бившият президент Росен Плевнелиев пожела успех на своя приемник и съобщи, че през петте години на своя мандат е работил единствено за благото на народа и държавата.
Церемонията по предаването на президентската власт продължѝ часове в мразовитата неделя пред паметника на Незнайния войн, в катедралния храм „Александър Невски”, както и пред сградата на президентството в центъра на столицата. Двадесет и един топовни салюта възвестиха началото на мандата на петия президент на България след рухването на тоталитарния режим на Тодор Живков в края на 1989 година.
„Господи, прати му ангел пазител – комуто много е дадено, много ще се изисква”, бе посланието на българския патриарх Неофит. Неговите думи бяха най-мъдрите на фона на потока от протоколни любезности, анализи и предвещания във вчерашния ден: Многоуважаеми г-н президент, днес когато Бог възлага върху плещите ви огромна отговорност за живота и благополучието на милиони хора в твърде сложно и размирно време, вие повече от всякога се нуждаете от Божията подкрепа. За да е успешно вашето управление, ще бъде необходимо да се вслушате в стремежите на българските граждани, да търсите това, което е полезно и добро за тях, това, което носи сигурност и мир. Ще са ви нужни особена чувствителност и мъдрост.
Спектакълът приключи и завесата падна. Румен Радев, 53-годишният генерал-майор от резерва и бивш командир на ВВС, е първият президент на България, който не е в номенклатурния списък на политическите партии след 10 ноември 1989 година. Спечели поста след балотаж срещу кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева през ноември миналата година. Радев, издигнат от инициативен комитет, беше подкрепен от Българската социалистическа партия. Предстои да се пребори с натрапчивите твърдения, и да докаже, че все пак не е „човек на социалистите”.
Ще бъда президент на всички българи, независимо от тяхната раса и вероизповедание, каза Радев, повтаряйки клишето произнасяно от всички досегашни президенти на България при встъпването им в длъжност. Някои от неговите обещания са банални, „дежа вю”. Например това, че ще се бори срещу хроничните проблеми на България като корупцията, престъпността и бедността на преобладаващата част от обществото. Тази борба продължава вече десетилетия без особени успехи.
България е парламентарна република. Президентът, по конституция, има ограничени права, но по отношение на външната политика разполага с определена тежест. В този контекст, Румен Радев опроверга всички съмнения, като заяви, че не подлежи на дискусия принадлежността на България към ЕС и НАТО.
Промяната, спрямо веруюто на предшественика му Плевнелиев, е по отношение на политиката към Русия и проблемите около Крим и Украйна. Румен Радев призовава за отмяна на санкциите срещу Москва, наложени от ЕС. Според наблюдатели обаче, това е деликатна материя, въпросът не е национален а общосъюзен, а тежката и може би окончателна дума принадлежи на Вашингтон и неговата нова администрация. България по този въпрос не е фактор и ще изпълнява решенията на големите нации, допълват експертите.
По отношение на мигрантската вълна, Румен Радев заяви, още в предизборната си кампания, че няма да допусне България да се превърне в буфер и гето на Европа и ще се бори за ревизиране на Дъблинските споразумения. И по този въпрос България, според анализаторите, не е фактор и също ще изпълнява решенията на големите нации. С една дума, Румен Радев би трябвало бързо да преосмисли предизборната реторика и да си даде сметка като президент на една парламентарна държава какво може да прави и какво не може, особено по отношение на външната политика.
А вътрешнополитическите задължения на Румен Радев са земни, конкретни и не подлежат на тълкуване. Те са записани в Конституцията на републиката. Трябва да разпусне парламента, да назначи служебно правителство и да посочи дата за предсрочни парламентарни избори. Ако Радев е прозорлив, би трябвало в преходната изпълнителна власт да не назначава хора от партийната номенклатура, явно тази на БСП, и да не позволява този кабинет да взима решения, различни от това да организира предсрочните избори. А изборите вероятно ще са през март. Предстои „гореща” пролет.
Вписването на втора православна Църква поставя началото на нов разкол . В позиция на „БСП-Обединена левица" се посочва, че решението на Върховния касационен съд за вписването на втора православна Църква е тежък удар по православното..
В най-новата си дигитална рубрика "Сградите разказват" Регионалният исторически музей – София представя историите на емблематични сгради в центъра на София, както и на хората, живели някога в тях. Инициативата с видео материали е част от проекта..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд. Опитите за регистрация започват преди 15г., но намеренията за всяване на разделение..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..