Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мъгла в начало на предизборната кампания в България

Снимка: БГНЕС
От 24 февруари до 24 март включително България е в предизборна кампания. Някои събития преди старта й продължиха практиката за промени в изборните правила в последния момент и създадоха неясноти, които повдигат сериозни въпроси.

Сезиран от омбудсмана Мая Манолова, часове преди старта на кампанията, Конституционният съд отмени санкциите за негласуване с аргумента, че противоречат на Конституцията. Съдът обаче остави валиден член 3 от Изборния кодекс, по чиято сила гласуването е задължително и въпреки отмяната на санкциите формално то си остава такова. Задължително гласуване в света се използва основно за стимулиране на избирателната активност, но в България този ефект не може да бъде преценен, защото задължително гласуване имаше само на последните президентски избори. Омбудсман Манолова обаче е доволна от развоя на нещата и предлага вместо за санкции при негласуване политиците да помислят за стимули за гласуването. Това разбира се не може да стане сега, а само след изборите и само ако новоизбраните политици пожелаят.

Предизборната кампания стартира, без да се знае ще има ли условия за машинно гласуване във всички избирателни секции. За доставката на машини се кандидатира само една фирма, но нямаше становище дали тя отговаря на предварителните технически и финансови условия за доставка. Според ЦИК и служебното правителство липса на машини не би било нарушение на избирателните права, защото остава възможността за гласуване с хартиени бюлетини, но според други неизпълнението на това условие може да даде основания за оспорване на изборните резултати.

Към старта на предизборната кампания нямаше информация за броя на желаещите да гласуват зад граница, нито за местата за разкриване на избирателни секции в чужбина. Формално това не е проблем, защото срокът за подаване на заявления за гласуване в чужбина изтича на 28 февруари, а за определяне на местата на изборните секции – на 4 март. Проблем обаче, при това много чувствителен, е, че за разлика от сънародниците им в родината, българите в чужбина няма да могат да гласуват преференциално, нито да избират независими кандидати. Това произтича от факта, че въпреки протестите и въпреки политическите обещания,  не се стигна до обособяване на изборен район „Чужбина“, в който освен за партийни листи да може да се гласува и преференциално за някой от включените в тях кандидати.

В крайна сметка, фатални неразбории преди изборите на 26 март няма и вотът не е реално застрашен. Има обаче хронично неудовлетворение от политиците, което засилва желанието за промяна, регистрирано от всички социологически проучвания.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

През 2024 г. най-много са новите българи от Украйна и Турция

16 268 са новите българи през 2024 г., става ясно от отчета на комисията към вицепрезидента Илияна Йотова за миналата година. Така за първи път от 4 г. броят на получилите българско гражданство надхвърля 16 000 – броят им достига този от пандемичната..

публикувано на 03.02.25 в 11:16
Министърът на външните работи Георг Георгиев

Няма покана от Скопие за общо честване на Гоце Делчев

Няма да има съвместно честване със Северна Македония на 153-тата годишнина от рождението на Гоце Делчев на 4 февруари. България не е получила покана да почетем заедно този ден, съобщи външният министър.  Георг Георгиев определи отношенията между..

публикувано на 03.02.25 в 09:27
Росен Желязков

Премиерът Росен Желязков участва в среща на лидерите от ЕС за европейската отбрана

Днес в Брюксел премиерът Росен Желязков ще участва в неформална среща на лидерите на ЕС, фокусирана върху укрепването на европейската отбрана. Дискусиите ще обхванат повишаването на отбранителните способности на Съюза, противодействието на хибридни и..

публикувано на 03.02.25 в 06:45