Докато държавата все повече абдикира от грижата за бежанците и с отмяната на постановлението за интеграцията им рискува наказание от Европейския съюз. Докато прокуратурата отказва да потърси отговорност за изстъпленията на националистите, които прогонват семейства с бежански статут и сеят омраза между българи и чужденци, интеграцията на мигрантите и подобряването на качеството на техния живот у нас лежи основно на милостта на неправителствените организации.

Още през този месец в столичните училища, в които учат деца на бежанци, ще влязат доброволци, за да им помагат в усвояването на българския език. Това е най-новата програма на “Каритас – София” по отношение на хората, бягащи от войни.

“Каритас – София” има няколко проекта и един център за интеграция на бежанци и мигранти, който се казва “Св. Анна” – разказва Диана Недева, координатор “Доброволци” в организацията. – В техните рамки работим с деца и възрастни в регистрационно-приемателните центрове и с хора, живеещи на външни адреси. Най-новото, което предстои, е доброволци да помагат на децата на бежанците в усвояването на българския език. Проектът засега ще бъде само в София и ще се осъществява в училищата, където учат тези деца. Предвижда се доброволците, поне веднъж седмично, в продължение на един астрономически час да се занимават с тях. Децата със сигурност се нуждаят от тази допълнителна подкрепа, тъй като българският не е родният им език, а и някои са пристигнали съвсем наскоро в страната. Обучението ще бъде преди или след часовете, като доброволецът ще се среща с едно или няколко деца едновременно в зависимост от възрастта им и техния брой в даденото училище. Изобщо ще се съобразяваме спрямо всеки конкретен случай как заниманията да бъдат най-добре организирани.

Макар че няма точна статистика колко от тези деца ходят на училище, в края на м.г., по данни на Агенцията за бежанците, от всичките над 2000 непълнолетни, приети в центровете за бежанци, само 55 влизат в клас. В благотворителната организация на Католическата църква смятат, че децата на бежанците не получават достатъчна подкрепа в усвояването на българския език. Затова и помощта, според тях, трябва да дойде от всички нас – достатъчно е да отделим малко време, за да помогнем на някое дете да напише своите домашни и да си поговорим с него. Друг проблем, с който понякога се сблъскват децата на бежанците, е враждебното отношение от страна на техните съученици. Необходимо е да се говори както с родителите на българчетата, така и със самите тях, за да се разсеят предразсъдъците, защото липсата на информация поражда страхове, смята Маргарита Спасова, координатор на проект “Бежанци” в “Каритас – София”. В този смисъл, изключително важно е местната общност да се включва в интеграционните дейности, включително и с доброволчески проекти, убедена е тя.

Нашите доброволци са хора с различно образование, с разнообразни професии, не всички са българи – имаме например чуждестранни студенти в София, и е изключително важно, когато тези хора работят за една обща кауза. Защото при контакта си с търсещите закрила, те научават какви ли не неща и виждат, че много от това, което четат и слушат, всъщност не е вярно. Те имат невероятната възможност за културен обмен и да се запознаят с истинските хора – онези зад статистиката и числата. И след това, същите тези хора разпространяват информацията сред роднини и сред приятели и това много спомага за промяната на стереотипите, които съществуват в обществото.

Макар и по-малка общност у нас, Католическата църква чрез своята благотворителна организация “Каритас” проявява загриженост и милосърдие спрямо бягащите от войни хора. Остава да се запитаме кога и православното вероизповедание ще направи подобен жест.

Снимки: личен архив