Понякога оставяш на сърцето да те води. Достатъчно е само преди това да си обгърнал някого с любов. Тогава стъпките са леки, защото нозете стъпват по неведомия път, благословен от нежността. Един ден Виктория погледнала в очите на Мимоза. И последвала невидимите стъпки, вече оставили следи в безкрайността. Ала историята, макар и толкова красива, все още е белязана с терзание. Какво от това, че някога едно момиче подарило обичта си на една кобила – без да подозира как един порив на любов може да преобърне целия му живот...

На 29 г. Виктория Данчева има три дипломи от три университета в три страни. Но влага цялата си страст в развиването на конна база в родния си град. Преди две години случайно се отбила в пловдивска конюшня и тутакси усетила в сърцето си да се пробужда някогашната любов. Дете на професионални спортисти, какви ли “атлетизми” не опитвали родителите й, докато един ден не станали свидетели на най-чиста обич между собственото им дете и кон. И когато в онзи специален ден след толкова години Виктория отишла да поязди, не само поела грижите за кобилата Мимоза, но си обещала да се пребори за самата конна база, наподобяваща концлагер.

След много спънки от страна на собствениците, преди половин година Виктория успяла да спечели търга за конната база и вече се грижи за седем кончета. Едно от тях е Граматика, чиято злощастна съдба за малко да я отведе в кланица. Друга кобила – Индра, красавица с лъскав черен косъм, често участва във фотосесии. Конят Еталон пък пристига след премеждие – шампион по скокове и каскадьор, той бил блъснат от трамвай и опериран два пъти в Германия. Виктория крои сериозни планове за своята VictoryEquestrian, която се намира на изхода на Пловдив, да разшири конюшнята, да остъкли втория етаж, откъдето посетителите да се любуват на ездачите, да създаде зелени площи, да отвори заведение и още куп други неща. И всичко това от любов към конете.

Конят е изключително умно и благородно животно – той никога няма да те нарани съзнателно, а даже би те предпазил – убедена е Виктория. – Между човека и коня се изгражда доверие и безрезервна обич, която струи от тези големи очи и в тях виждаш как животното те чака да дойдеш, да го нахраниш, да го погалиш. Имала съм много падания, включително под коня, но той никога не ме е стъпквал.

С благородството си животното успява да предразположи и децата със специални нужди и да помогне за тяхното развитие. Затова и доста малки клиенти се възползват от разходките с кон в базата.

Когато детето е на коня, то се дисциплинира. Освен това животното го привлича и двамата установяват връзка – и изведнъж детето аутист, което е по-затворено, не говори, не дава да го докосват, вече иска да бъде с животното и животното също иска да бъде с него. И това дава на детето удоволствие и сигурност и го предразполага да бъде по-отворено към света. При децата с гръбначни проблеми пък ездата е полезна, защото им създава баланс и им помага много за вестибуларния апарат, казва Виктория.

И тя, като нормалните хора, неотдавна останала дълбоко покрусена от жестокостта, с която агенцията по храните умъртви четири кончета, но това, според нея, е пореден повод да се замислим за отношението си към животните.

Бях на протеста – спомня си Виктория. – В София беше минус 10 градуса и валеше сняг, а нито един служител на агенцията не се показа. И да, смятам, че сме доста жестоки към животните – та ние сме жестоки към нас самите! Фактът, че има толкова бездомни кучета и котки и никой не взема отношение по въпроса е достатъчно силен аргумент. А пък за тези кончета просто нямам думи да опиша що за жестокост е това – но аз вярвам, че има висша сила над нас, която ще се погрижи за справедливостта.

Същата сила, която помага на Виктория да тръгне по следите на кобилата Мимоза и да я открие в конна база на Борисовата градина. И кой знае – може би съвсем скоро да я прибере у дома.