Във време, в което политическите и бизнес елити ни убеждават, че изборът ни се свежда до това какво да си купим, за кого да работим и за кого да гласуваме, новооткритият социален център „Фабрика автономия“ е глътка въздух за всички, които искат да се запознаят с алтернативни практики и модели на икономическо развитие. Ние не искаме да повярваме, че свободата е само за големите корпорации, а границите – само за хората, четем на уеб страницата на колектива, Политиката не е привилегия на шепа овластени, а ангажимент на всеки от нас.

За целите и дейностите на центъра разговаряме с Валентина Георгиева, доброволец и преподавател по културология в СУ “Св. Климент Охридски”. Попитахме я защо фабрика и защо автономия?

Фабриката ни е в наследство. Центърът се помещава в една стара софийска текстилна фабрика до „Лъвов мост“, изградена в началото на ХХ век. Автономия, защото това отговаря на два основни принципа, първо, това е пространство, което се обживява и организира (ръководи и управлява са думички, които избягваме) от един колектив от 10-15 души. Това е хоризонтален начин на функциониране. Автономност, защото това е колектив, който сам задава своите закони и е независим от всякакво външно финансиране – ние не сме свързани по никакъв начин с НПО-та, политически партии, общината. Опитваме се да изразим собствен модел на самоиздръжка, в крайна сметка в края на месеца събираме дарения от членовете на колектива и така си плащаме наема.

Автономният кооператив е една от формите на споделена икономика, която фабриката си дава за цел да развие. Това е общност за размяна на стоки и услуги, посредством една пряка, неопосредствена от пазарните отношения връзка между производители и потребители.

Целта на нашата програма е да покажем, че има и други форми на обмен извън тези, организирани от пазара и регулирани от пари и от разменна стойност. Можем да си даваме един на друг това което ни е необходимо, по един безплатен начин. Стартираха курсът по български за бежанци и чужденци и курсът по свободен софтуер, после по френски и испански. Скоро ще имаме и английски. Това е знание, което може да бъде споделено. Всичко това е на доброволни начала от хора, на които ние предоставяме пространството за дейност.

Всяка седмица в центъра се прожектират филми, игрални и документални, на социално ангажирана тематика, които са задължително последвани от дискусии. Входът е свободен. Филмите представят различни форми на активност и социални движения в България или по света.

На каква нужда отговаря центърът?

На липсата от пространство. Това не е мрежа, не е организация а място, физическо пространство на което могат да се срещат активисти,  групи, движения, които говорят за различни неща по един и същи начин. Често различните движения стоят изолирано и за това са слаби. Когато различните групи могат да общуват по между си, да споделят общите си ценности и да дебатират върху тях, става възможно да се изгради силно и солидарно социално движение. Ние вече работим с Движението за защита на правата на животните, Автономния работнически синдикат, онлайн колектива dВерсия, един ЛГБТ колектив и други.

Смятате ли, че имате достатъчно видимост в общественото пространство?

Видимостта не е толкова голям проблем, колкото устойчивостта. По време на протестите през 2013 имаше някаква активизация и изблици по конкретни поводи, но нито една от групите, които участваха, не успя да се утвърди във времето. Ние смятаме, че това се дължи на липсата на място за срещи, на липсата на съвместни дейности, които сплотяват. Когато има общопоети труд и риск, поемане на задачи и път, който извървявате заедно, има и резултати”.

В програмата от дейности центърът прави връзка между теория и практика – всяка седмица Петър Пиперков преподава т. нар. “Критичен курс по икономика”, който представя традиции и модели в икономическото мислене, даващи алтернатива на доминантния неолиберален модел.

Снимки: fabrika-avtonomia.org