През последните 2 седмици докато в общественото пространство и в парламента течаха дискусии за изборното законодателство и за това дали да бъде въведена в България мажоритарна избирателна система, в два български града се проведоха местни референдуми. Страната ни няма особено големи традиции в упражняването на това пряко гласуване, но все пак сме свидетели и на добри примери. Особено подходящи са те при решаването на местни казуси, тъй като, както политологът Първан Симеонов казва, „местната общност е близо до проблема, може да го види, да го пипне, да направи информиран избор“. 

Единият местен референдум се проведе в град Трън, който се намира в близост до границата ни със Сърбия, в район където до средата на 70-те години на миналия век е имало мина за добив на злато. Проект на компания инвеститор предвиждаше добив и преработка на златна руда на площ 19 кв. километра, а едно от находищата на руда попада в границите на защитени зони от мрежата Натура 2000. Срещу предложението се обявиха местни инициативи, създадено беше и специално сдружение „Трън“. Впечатление направи както сравнително високата избирателна активност – 59,7%, така и единодушното отхвърляне на златодобива  от повече от 90% от населението. 

В резултат инвеститорът обяви, че спира проекта, разочарован от „неблагоприятната за инвестиции среда“. Местното население, въпреки че живее в един от най-изостаналите в икономическо отношение райони, предпочете перспективата за развитие на туризма и земеделието, пред възможността да се навреди на околната среда в района.

Факт е, че наскоро беше издаден енциклопедичен пътеводител на Трънския край, в който са включени над 250 туристически обекта и 60 маршрута.  Природозащитните организации апелират за развитие на екологичното земеделие в района, примери за което не липсват, тъй като условията за такъв поминък са прекрасни.

По-пасивни се оказаха жителите на град Стара Загора, които трябваше да гласуват за съдбата на един от градските паркове с повече от 3000 дървета. Земите, върху които той е изграден, са реституирани на бивши техни собственици, които сега желаят да разполагат с тях както намерят за добре. Едва 15,4% от имащите право на глас взеха участие в допитването и така то остава невалидно, защото не се изпълни изискването на закона да участват 40% от хората с избирателни права. За провала на референдума там обвиненията са насочени към общината организатор заради липсата на адекватна и ясна информационна кампания и заради неясното, дори манипулативно формулиране на въпроса. В крайна сметка обаче резултатът е категорично в полза на запазването на местността „Бедечка” като парк, а кметът на града Живко Георгиев обяви, че ще се съобрази с желанието на хората, независимо от избирателната им активност.

Проведените местни допитвания показват няколко тенденции. На първо място, че българинът все повече проявява грижа за средата в която живее.  На второ място, че изграждането на културата на участие в преките допитвания минава именно през по-често организиране на такива. Защото както казва Диана Андреева от Форум гражданско участие „те са по конкретни въпроси, които пряко касаят хората, те са обозрими като резултат и хората по-ясно биха могли да си представят последствията от тях и това да повиши уменията за информирано вземане на решения”.