България е една от най-екзотичните страни на обединена Европа във финансово отношение. От 20 години насам тук публичните финанси и макроикономическите показатели са подвластни на т.нар. валутен борд или паричен съвет, въведен на 1 юли 1997 г. със закон. Подобна система функционираше и в Естония, преди приемането на еврото. В Уикипедия пише за този съвет следното: орган за парична политика, както и неговата система, при която дадена парична единица е обменяема при фиксиран валутен курс спрямо друга парична единица. В най-честия случай това означава, че тя е напълно обезпечена с активи в съответната твърда валута. Златният стандарт е подобна система, при която стойността на паричната единица е фиксирана към дадено количество злато. Кратко и ясно, българската национална парична единица беше първоначално фиксирана към германската марка, сега е свързана с еврото. Активите, обезпечаващи парите в обращение, също са в евро и са на стойност над 23 млрд. евро.
Очевидно е, че щом толкова рядко се среща в Европа, паричният съвет е някакво временно решение и има за цел да предложи на страни в криза котва на стабилност. Точно от това имаха нужда разпадащата се българска икономика и публичните финанси в средата на 90-те години, когато фалираха десетки банки, инфлацията надхвърли 500% и страната беше изправена пред втори за по-малко от десет години фалит. От тогава обаче мина доста време, редица неща се промениха и днешната българска икономика е далеч по-зряла, развита и мощна. И за всичко това съществена роля има валутният борд. Да, той дава стабилност и предвидимост, но той също така, в ролята си на котва, пречи за по-смели и радикални реформи и за активни и насърчителни за бизнеса парични политики на централната банка. В иначе раздираната от противоречия политическа класа в страната, както и в средите на икономическите експерти, обаче откриваме почти пълно единодушие – бордът остава до приемането на еврото! Кога ще стане това? В отговора на този въпрос се натъкваме на редица противоречия и на политически и икономически фактори, които далеч надхвърлят границите на България.
Българските власти се очертават като най-големите привърженици на преминаването от борд към евро, въпреки че засега никой от Брюксел и от Централната европейска банка не ги е канил и няма голяма вероятност това да стане в скоро време. Официална София все пак си дава сметка, че нейното влизане в еврозоната не е в дневния ред на Европейския съюз и в духа на реализма е готова да се съгласи дори на компромисното решение да бъде поканена и допусната поне в Европейския обменен механизъм 2 (ERM2). Още повече, че една значителна част от българите не проявяват кой знае какъв ентусиазъм да получават заплатите си и да плащат покупките си с евро, подозирайки, че при приемането на еврото потребителските цени ще бъдат завишени. И наистина, 45% от българите смятат в момента, че еврото не ни е нужно. Дори да бъде допусната до този валутен механизъм, наричан от някои „чакалня за еврозоната”, никой не може да каже колко време ще прекара България в тази чакалня. Досегашният опит подсказва 7-8 години, но това беше по времето, когато се мислеше за разширяване и за задълбочаване на интеграцията в Евросъюза, докато днес се говори много повече за Брекзит, различни сценарии и различни скорости, за ядро и периферия. Така че е твърде вероятно София да остане в чакалнята неизвестно колко време. Всичко това означава, че съдбата на валутния борд в България не е застрашена в близко бъдеще. Тук обаче трябва да отбележим и все още плахите опити на експерти икономисти да обяснят, че валутната котва все повече спира и забавя ръста на БВП, който можеше да бъде постигнат при плаващ валутен курс и освободени гаранционни валутни резерви на националната банка. Тези гласове засега не могат да изтрият спомените у много българи за ужасната икономическа и финансова катастрофа, която страната и нейните граждани изживяха в средата на 90-те години на миналия век и която беше преодоляна благодарение именно на валутния борд. Те са доволни от спокойствието, увереността и предвидимостта, които предлага паричният съвет и не вярват прекалено много на твърденията, че без него нещата щели да бъдат още по-добре. А и от еврото няма особена спешна нужда, след като българският лев е напълно и безусловно конвертируем в евро по фиксиран обменен курс и европейската валута дори се използва при някои по-големи покупки в страната.Платформата за грамотност и правопис "Как се пише" за четвърта поредна година търси думата, която да опише максимално изминалите 365 дни на 2024 г. "Всеки може да даде своите предложения, дори те да се повтарят - напишете ги", призовава Доли..
Всеки ден да се мисли за мира и посланията, които изпращат политиците, призовава журналистката Цветана Паскалева, която от 30 години живее в Армения. "Обстановката около нас и в близките държави е нестабилна, а войната е нещо страшно, което може да..
На днешния 6 януари, Богоявление, във всички гарнизони на страната ще бъде отслужен традиционният водосвет на бойните знамена, флаговете и знамената-светини на Българската армия. Тържественият ритуал в София ще започне от 11.00 часа пред Паметника на..
Русе вече може да се похвали с най-дългия дървен пешеходен мост в България. Съоръжението беше открито в края на 2024-та в Лесопарк "Липник". Мостът с..
Арменците празнуват Бъдни вечер на 5 януари. По този повод в Арменската църква в София ще се отслужи предпразнична служба за Бъдни вечер. Ще се извърши..
Розовото фламинго се смяташе за екзотичен вид за България, но от няколко години цели колонии избират езерата около Бургас за свое пребиваване. В..