В края на миналата седмица в Дубровник, Хърватия, се състоя среща на върха на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ). Създаден преди 21 години с решаващо участие на България, процесът и днес е актуален формат за регионално сътрудничество между държави с общо население от около 150 милиона души. Моментът на последната му среща на върха се характеризира с някои важни особености, към които България днес е съпричастна не само като част от региона, но и като член на ЕС и НАТО. Това й двойно качество остави силен отпечатък върху участието на българската делегация на форума в Дубровник.
В момента Западните Балкани имат историческа шанс за реабилитация на международната сцена. След продължителна умора от процесите на разширяване, в ЕС отново се говори за интегриране на Западните Балкани. Като условия за интегрирането обаче ЕС поставя ограничаване на националистическа реторика, на антидемократичните злоупотреби и на корупцията. Именно в този контекст следва да разбираме и изявлението на българския премиер Бойко Борисов, че за да се ускори евроатлантическата перспектива на страните от Западните Балкани (бел. ред – Албания, Босна, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия), политическите им елити трябва да „надраснат историята“, или да се отърсят от противоречията, наследени от миналото. Според Борисов това предполага повече солидарност и разбирателство между балканските държави, прекратяване на говоренето за конфликти, войни и етнически прочиствания, и увеличаване на усилията за по-добро бизнес партньорство.
Хърватия пое ротационното председателство на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа на 1 юли 2016 г. от България за период от една година. Следващ председател на ПСЮИЕ е Словения. Като отбеляза, че има спорове за това кой да поеме председателството на ПСЮИЕ след Словения и Босна и Херцеговина, премиерът Борисов запита как изобщо регионът може да говори за приемане в НАТО и ЕС, ако и едно председателство на ПСЮИЕ не може да направи? Във връзка със цитираните спорове Борисов е настоял пред сръбския президент Александър Вучич, че председателството на ПСЮИЕ трябва да бъде поето от Косово.
В Дубровник външният министър Екатерина Захариева наблегна на разбирането, че при днешните условия усилията в ПСЮИЕ трябва да бъдат насочена върху необходимостта за активизиране на взаимодействието в три основни направления – транспорт, енергетика и социални политики. Делегацията на София обърна внимание, че докато България ускорено развива инфраструктурните си връзки Турция, Сърбия и Гърция, в западната част на полуострова това все още не е приоритет. Според българската страна, развитието на транспортната инфраструктура ще повиши конкурентоспособността увеличи мобилността на услугите, енергийните проекти ще допринесат за устойчиво развитие на целия регион, а съгласуването на социалните политики също ще допринесе за повишаване на привлекателността на региона за чуждестранни инвестиции.
Различните срещи, провеждани по линия на ПСЮИЕ, са обичаен повод и за двустранни разговори между ръководители от региона. Сега в Дубровник външният министър Екатерина Захариева разговаря с колегите си от Косово – Енвер Ходжай, Хърватия – Мария Бурич, Сърбия – Ивица Дачич, и Македония – Никола Димитров.
Най-близка следваща отговорност на България по линия на ПСЮИЕ е домакинството на среща на експерти от социалните министерства през ноември т. г. в София.
Над 100 преподаватели в български неделни училища в чужбина ще се включат в уебинар на тема "Традиции в българския фолклор. Пролетни празници", организиран специално за тях от издателство "Клет България". От издателството изтъкват, че са си..
Правителството одобри проект на Протокол за изменение на Споразумението за прилагане на Договора между България и Русия за социална сигурност. Упълномощен да води преговорите и впоследствие да подпише документа е министърът на труда и..
С поднасяне на венци и цветя беше почетена паметта на над 500 медици, загинали в Руско-турската освободителна война. Церемонията е по повод 147 години от Освобождението на България и е организирана от Българския Червен кръст. Пред Докторския..
Близо 80% от населението на молдовския град Тараклия са етнически българи. В исторически план градът е основан в началото на XIX век от български..
82 години след един от величавите моменти в историята ни – спасяването на българските евреи, в "България днес" си спомняме за личността и делото на..
На днешния ден се навършват 40 години от атентата край жп гарата в Буново. При инцидента на 9 март 1985 г. избухва бомба, поставена във вагона за майки с..