В края на миналата седмица председателят на парламента Димитър Главчев получи от местните власти и представители на българската диаспора в град Приморск уверения, че новият образователен закон в Украйна няма да промени правата на българското малцинство да изучава майчиния си език. Такива уверения преди това на Главчев, премиера Бойко Борисов и външния министър Екатерина Захариева бяха дадени от посланика на Киев в София Микола Балтажи. Че правото на етническите българи в Украйна да изучават майчиния си език няма да бъде накърнено от образователната реформа в страната гарантира и президентът Петро Порошенко на среща в Ню Йорк с българския държавен глава Румен Радев. Интензитетът, с който въпросът бе поставян непрекъснато през втората половина на септември, говори сам по себе си за сериозността на тревогите в София. На този етап няма признаци на неудовлетвореност от реакциите на украинската страна, нито основания да се очакват остри реакции като в Румъния, например, чийто президент Клаус Йоханис в знак на протест срещу отмяната на обучението на майчин език за малцинствата в Украйна отмени посещението си в тази страна и визита на председателя на украинския парламент в Букурещ.
Но въпреки умереността на българските реакции, има усещане, че София ще продължи внимателно да следи въпроса защото той е само част от поредица тревоги за сънародниците ни в Украйна, откакто възникна конфликтът с Русия. Традиционно в Украйна българската диаспора не бе имала проблеми и в много официални контакти София е признавала и приветствала това. През март 2014 г. обаче Съветът по сигурност към премиера Орешарски допусна, че при въоръжен конфликт или засилване на ксенофобските настроения в Украйна около 250 000 - 300 000 етнически българи могат да се насочат към България. Във връзка с конфликтната ситуация, в началото на 2015-а посолството в Киев и генералното консулство в Одеса получиха указания да улеснят издаването на визи за етническите българи от райони на военни действия, а местните власти в някои селища в Североизточна България по собствена инициатива започнаха да се подготвят за прием на сънародници. До прилив на етнически българи от Украйна не се стигна, но през юни тази година опасенията за ксенофобски прояви частично с оправдаха, когато украински националисти пребиха представител на общността на бесарабските българи в Белгород Днестровски. По този повод пред посолството на Киев в София се проведе протест на националисти с призиви да бъде спрян терора над българите в Украйна. Част от участниците в демонстрацията обаче носеха руски георгиевски лентички, руско знаме, а поне един и тениска с лика на руския президент Владимир Путин, което предизвика съмнения в автентичността на подбудите и подозрения за съпричастност на трета страна към акцията. Освен сериозен, проблемът е и крайно деликатен, защото етнически българи, при това не малко, има и сред така наричаните „руски сепаратисти“ в Украйна.
Последващи действия на България е трудно да се предвидят, но не е изключено, ако обстоятелствата го наложат, да има съответни постъпки и в рамките на ЕС. Въпросът вече бе поставен на неформална среща на външните министри на ЕС. Външният министър Екатериа Захариева обяви, че предстои България, Унгария, Румъния и Гърция, подкрепени от Полша, да излязат с общо писмо до украинския външен министър, Съвета на Европа и ОССЕ. Уверенията на Украйна са приети от българска страна, но очевидно въпросът остава отворен.Отлагането на искането на конвергентен доклад за влизането на България в еврозоната не е фатално. По-важно е да се постигне стабилност в управлението, финансите и икономиката. Това заяви в село Делчево вицепрезидентът Илияна Йотова, която участва в..
През нощта в равнините и котловините ще се задържи мъгливо или с ниска облачност. Сутрешните температури в повечето райони ще бъдат между 0° и 5°, в София – около 1°. В понеделник вятърът ще се ориентира от северозапад, в Източна България от..
За бойкот на големите хранителни вериги в България заради спекулативно високите цени призова през "Фейсбук" заместник-председателят на ВМРО Карлос Контрера. Призивът е по примера на бойкота на хранителните вериги в Хърватия, последвал и в други балкански..
Подкрепа за дейността на Института по социални дейности и практики в София е каузата, която ще обедини организатори и гости на превърналия се в..
16 268 са новите българи през 2024 г., става ясно от отчета на комисията към вицепрезидента Илияна Йотова за миналата година. Така за първи път от 4 г...
Отлагането на искането на конвергентен доклад за влизането на България в еврозоната не е фатално. По-важно е да се постигне стабилност в управлението,..